— Жив ли е? — притича Аделина до него.
— Полужив — отговори Томи.
Мъжът прошепна нещо, но не го чуха.
Томи се приведе към него.
— Какво каза, приятелю?
— Туид — отрони мъжът. — Работя… за Туид.
— Туид? Уилям Туид? — попита Томи.
Мъжът кимна едва забележимо.
— Трийсет и шеста улица. Пето и Шесто…
— Пето и Шесто авеню? — попита Аделина.
— Така мисля — кимна Томи. — Адрес е.
— Трябва да го заведем там — каза Аделина.
— По-скоро в болница. Незабавно — възрази Томи.
— Не — поклати глава Аделина. — Трябва да го послушаме. Той знае по-добре от какво има нужда.
Томи погледна пак към възрастния мъж и си помисли, че може би тя има право. С тези рани и на тази възраст едва ли щеше да преживее нощта, независимо какво ще предприемат лекарите в болницата.
— Добре — съгласи се Томи и пак заговори на мъжа: — Как се казваш, приятелю?
— Ейбрахам.
— Ще те изправя да седнеш, Ейбрахам. — Томи пъхна ръце под раменете му. — Сигурно ще те заболи. Готов ли си?
Ейбрахам пак кимна леко.
Томи го повдигна възможно най-внимателно. Ейбрахам стенеше през цялото време.
— Дръж го — каза Томи на Аделина.
Тя коленичи и обгърна Ейбрахам с ръце, а Томи се обърна гърбом към тях.
— Повдигни му внимателно ръцете, Аделина, една по една, и ги сложи върху раменете ми.
Ейбрахам простена зад него и после едната му длан се отпусна безжизнена до ухото му. Томи я улови, за да не падне, и забеляза, че кокалчетата на Ейбрахам са разкървавени и охлузени. Явно не се бе предал без борба.
Ейбрахам изстена отново и Аделина сложи ръката му върху другото рамо на Томи. Той хвана и нея и внимателно я придърпа напред, за да я увие около врата си.
— Не се страхувай, че ще ме задушиш — каза на Ейбрахам. — Дръж се здраво. — После поклати глава и погледна към Аделина. — Ще го боли ужасно, ако ребрата му са счупени.
Когато се изправи обаче с Ейбрахам, увиснал на врата му, Томи усети остра болка в хълбока, сякаш го пронизват отново. Пое си рязко дъх и Аделина забеляза как разкривява лице.
— Какво има? — попита тя. — Боже… ранен си!
— Няма страшно — успокои я той през стиснати зъби; от крайната им цел ги деляха шест пресечки — длъжен бе да издържи.
— Тече кръв!
— Няма страшно — повтори Томи. — Ще се справя. Повярвай ми. Раните са ми стари познайници.
Приведе се напред с надеждата да облекчи натиска върху ръцете на Ейбрахам и да облекчи болката му. После пое пак по Бродуей, после по Шесто авеню, борейки се за всяка стъпка. Томи знаеше, че е силен, но знаеше също, че силите му имат предел. Две схватки за два дни, безсънна нощ и рана от нож.
Скоро щеше да разбере докъде се простират границите му.
18.
От камбанарията на църквата на Пето авеню Кормак наблюдаваше как градът гори. След като обезвреди асасина, той донесе тук откраднатата реликва, за да дочака залеза, когато трябва да достави камата на Великия майстор. Първоначално смяташе да се включи в днешните вълнения, но не смееше да поеме каквито и да било рискове с трофея.
И така, от наблюдателницата си на двеста стъпки над улиците той видя как тълпата разстила червена завеса от огън, кръв и страх над града.
През цялото време Хавиер се чувстваше абсолютно безпомощен. Искаше да направи нещо, за да спре безчинствата, но не дръзна да слезе от камбанарията, спомнил си предупреждението на Монро за десинхронизацията. Райската находка беше у Кормак и Хавиер не биваше да проваля мисията, заради която бяха влезли в симулацията. Ето защо бе принуден да наблюдава и да преживява задоволството на Кормак от хаоса и разрушенията, причинени отчасти от него.
В общи линии брожението се развиваше по план. Двете щабквартири на военната полиция — на Бродуей и на Трета улица — бяха опожарени, преди да започне кампанията за мобилизация. Това все пак беше поводът за протеста, който се превърна в метеж дори по-бързо, отколкото Кормак очакваше.
Другите етапи обаче нарушиха първоначалната стратегия. Опитът за превземане на оръжейницата на Второ авеню се бе провалил навярно, защото Кормак не беше там да ръководи нападението. По принуда той наблюдаваше отдалеч как сградата гори и огънят, подпален сигурно от безмозъчната тълпа, поглъща хиляди пушки, карабини и други оръжия, унищожавайки единствения им шанс за истинска победа. Без оръжия метежниците нямаше да успеят да завладеят града, независимо колко дълго Санфорд протака намесата на армията.