Не беше нужно обаче тълпата да завладява града.
Кормак погледна към камата в ръката си. Ако оръжието наистина беше реликва от Предците, тълпата вече нямаше да е необходима на Великия майстор.
Метежниците все пак си вършеха добре работата. Надвечер пламъци и дим вече се издигаха от всички квартали на града. Това не можеше да се избегне. Градът беше станал твърде неподатлив, а войната поставяше на карта много по-мащабни проблеми. Няколко изгубени живота и изгорени сгради не можеха да се сравняват с мира и благоденствието на нацията.
Далеч от полесражението, Хавиер не знаеше как да възприема абсолютната увереност на Кормак. Намираше се в съзнанието на тамплиер и неизбежно виждаше поне донякъде нещата от гледната точка на Кормак, но същевременно се възмущаваше от кроежите на тамплиерите.
После настъпи вечерта и стана време Кормак да занесе камата на Великия майстор. Той прибра реликвата в джоба на палтото си и тъкмо се канеше да слезе на улицата, когато забеляза нов пожар на север. Мислеше, че метежниците са се придвижили към центъра на града. Извади далекогледа си „Хершел“ и го използва като телескоп, за да види какво е направила тълпата.
Беше сиропиталището за цветнокожи деца. Тълпата го беше подпалила.
Кормак прибра далекогледа с пресъхнала уста и свит стомах. Вярваше в каузата на Ордена и бе готов да изпълнява всички получени заповеди, но представата да убиеш дете го порази и в този момент Хавиер усети как мислите му са в мир, а не във война с мислите на предшественика му.
Кормак слезе бързо от камбанарията, като се плъзгаше и се спускаше от перваз до перваз, докато стигна улицата. Извървя пресечка и половина, проправяйки си с мъка път през тълпата, после пак се покатери по стена и тръгна по покривите.
Сиропиталището не бе набелязано в плана. Нямаше смисъл дори като се изключат личните възражения на Кормак. Великият майстор беше казал ясно — метежът ще постигне целта си, ако привидно изразява недоволството на мнозинството, и ще се провали, ако изглежда като варварско злодеяние. Някаква степен на опустошение бе приемлива и очаквана, но да опожариш сиропиталище, надхвърляше всякакви граници. Кормак беше длъжен да направи нещо, и то бързо.
Той се спусна отново на улицата и когато стигна водохранилището „Кротън“, се изкачи по стената му и прекоси тичешком широкото му тухлено ограждение, заобиколи изкуственото езеро вляво и призрачните руини на Кристал Палас на запад.
Димният стълб пред него се разду като охранен звяр и когато Кормак стигна до сиропиталището, пламъците вече бяха погълнали сградата. Десетина пожарникари стояха безпомощни край нея. Размирниците ги бяха възпрели да изпълнят дълга си и надаваха гръмки крясъци:
— Изгорете мръсното им свърталище!
— Убийте всички маймуни!
Сцената ужаси Хавиер и разгневи Кормак. И двамата се надяваха децата да са избягали.
Грабители изпълваха улицата, понесли завивки, мебели и всевъзможни неща, отмъкнати, преди огънят да се разрази с пълна сила. Кормак тръгна да търси децата. Пое на север през тълпата по Пето авеню и свърна по Четиридесет и четвърта улица точно когато сираците излязоха от тясна алея между сградите — очевидно бяха избягали от подпалената сграда през задна врата.
Докато децата се точеха, Кормак прецени, че са поне триста и ще попаднат право в ръцете на дебнещата тълпа. Налагаше се да отвлече вниманието на метежниците, преди да се нахвърлят върху тях. За да им помогне да избягат, трябваше някак да предизвика гнева на тълпата, а за нея единственото по-вбесяващо от чернокожите беше бял човек, който им съчувства.
— Ако сред вас има мъж със сърце — извика той, — нека дойде да помогне на тези клети деца!
Отговорът не закъсня. Тълпата му се нахвърли с ругатни, че е аболиционист и поддръжник на проклетия Линкълн. Вкопчен в пушката си, Кормак се остави да го блъскат и дърпат, докато възпитателите от сиропиталището отвеждаха децата на запад, далеч от опасността.
Той изтърпя три-четири болезнени ритника, за да се увери, че децата са успели да избягат, и се залови с похитителите си. Някои бяха пияни и никой не беше опитен боец — пуснаха го, след като получиха няколко саблени удара по гърлата и още толкова лакътя в бъбреците.