Кормак се измъкна, изкатери се по стената на най-близката сграда и се втурна след децата, следейки ги отвисоко как вървят на запад, най-вероятно към полицейския участък на Двайсета улица. Двайсетина сираци се отделиха от основната група и Кормак слезе отново на земята.
— Елате! — извика им, разперил широко ръце. — Няма да ви нараня. Насам!
Те вдигнаха лица — мокри от сълзи и оплескани със сажди. Повечето изглеждаха на десетина години. Държаха за ръка по-малките — три-четиригодишни.
— Всичко ще бъде наред — каза им той. — Ще ви защитя. Но трябва да побързаме.
Поведе ги напред по Седмо авеню. След две пресечки се натъкнаха на орда метежници, които ги изгледаха, озъбени като диви котки. Улицата беше огниво и една искра бе достатъчна да подпише смъртната присъда на децата. По-надолу по пътя Кормак забеляза няколко омнибуса, паркирани до бордюра. Повечето собственици на превозни средства не смееха да се придвижват из града от страх за себе си и за впряговете си, но Кормак позна един от мъжете — информатор на Тамани Хол.
— Пади Маккафри! — извика той.
Кочияшът го погледна.
— Шефа иска да спасим тези деца! — каза Кормак, побутвайки питомците си към омнибуса.
— Сериозно?
— Да — потвърди Кормак. — Качете ги и ги закарайте бързо до Двайсети участък.
Лицето на Пади побледня.
— Ще ме одерат жив, ако го направя!
— Нима? — Кормак приближи до него и добави със заплашителен глас: — Аз ще ти разпоря корема още сега, ако не го направиш. Ясно? Действай!
Пади се навъси, но кимна и Кормак му помогна да настани децата в омнибуса. Когато возилото се напълни, качи останалите на втори впряг. Размирниците забелязаха как Пади пришпорва конете и неколцина мъже се разкрещяха, размахали юмруци.
— Направете път! — изрева Пади.
— Хайде, момчета! — Червенолик бръснар пристъпи към впряга, размахал брадва. — Да извием няколко вратлета!
Кормак извади тънко острие от колана си и се затича към мъжа. Точно когато бръснарят размаха оръжието си над главата, за да нанесе удар, Кормак го наръга в черния дроб с едно-единствено светкавично движение и брадвата падна на земята. Тълпата наоколо забеляза какво става едва когато бръснарят рухна на шосето, но Кормак вече бе побягнал, а конете препускаха напред.
Жестокият спомен не разтревожи Хавиер и той се почуди дали това е нормално. Беше навлязъл твърде надълбоко в съзнанието на Кормак, който продължи да следи омнибусите още няколко пресечки. Щом се увери, че са се отдалечили от най-многобройната тълпа, пое към къщата на Великия майстор. Вървеше по Бродуей с реликвата, наострил сетива, сякаш опипва пътя с върха на сабя.
Съмняваше се асасинът да е в състояние да окаже съпротива. Лесно го обезвреди, но сега се почуди дали не е било по-разумно да го убие. Решението да го остави жив бе стратегическо и несъмнено арогантно. Искаше Братството да разбере, че в Ню Йорк има още един Ловец от семейство Кормак. Може би обаче не биваше да поема рискове, за да опази реликвата на всяка цена.
Стигна Трийсет и шеста улица и сви на изток. Залязващото слънце се намираше зад него, едва различимо сред гъстата завеса от пушек. Дневната жега още не се предаваше, но въздухът не бе чак толкова застинал. Небето вещаеше дъжд, който щеше да помогне на пожарникарите и полицаите да потушат пожарите — поредната спънка пред плановете на Ордена.
Кормак мярна къщата на Великия майстор и отдалеч усети, че нещо не е наред. Приближи и видя, че предната врата е отворена, явно разбита, и веднага се изкатери върху покрива на съседната сграда. Оттам прескочи върху покрива на къщата на Великия майстор, откри тавански прозорец, отвори го и се вмъкна вътре.
Прахоляк и сенки задушаваха въздуха вътре. Кормак пропълзя през тавана със снишена глава и с предпазливи стъпки, за да не проскърцат дъските под краката му. Намери врата, открехна я и видя празен коридор. Някъде отдолу обаче долитаха гласове. Плачеше жена.
Доколкото знаеше, Великият майстор не живееше тук — използваше къщата за срещи. Вътре би трябвало да има само прислужници и за миг Кормак се запита дали тълпата не е допуснала немислима грешка, нахлувайки в собственост на Великия майстор.
Той прекоси безшумно коридора до стълбището и надникна надолу през спиралата на парапета. Прецени, че гласовете долитат от първия етаж, спусна се през две стълбищни площадки и зачака в сянката на втория етаж.