— Много съжалявам — каза женски глас.
— Поиска да го доведем тук — додаде мъж. — При вас.
Кормак не позна гласовете, но хората, изглежда, не бяха бандити, дошли да плячкосат къщата.
Разплаканата жена нададе вик, който отекна в къщата и смрази Кормак. Принуди го дори да отстъпи крачка назад и го разсея. Едва в последния момент зърна сянката, прокрадваща се към него, и се сниши точно когато в стената се заби нож — на мястото, където допреди миг се намираше главата му. Сетне асасинът го нападна. Рамото му го тласна надолу по стълбите, но Кормак успя да се хване за парапета и да го прескочи, приземявайки се с лекота на приземния етаж на дузина стъпки под него.
Трима души се появиха на прага на библиотеката, несъмнено привлечени от шумотевицата — Илайза, прислужницата на Великия майстор, друга жена в красива рокля и грамаден мъж, който приличаше на ченге. Хавиер позна предшествениците Грейс, Наталия и Дейвид.
Кормак обаче не знаеше кои са. Не знаеше и къде е Великият майстор, но къщата вече не беше сигурно място и той трябваше да отнесе реликвата другаде.
Втурна се към отворената врата. По пода зад него се забиваха ножове. Един прониза ръката му близо до рамото точно преди да излезе през входа. С разкривено лице Кормак издърпа острието, захвърли го настрани и хукна по улицата. Не беше сигурен дали ще може да се катери с раната, но пробва и въпреки болката стигна до покривите, озарени от пожарите и обвити в пушек и пелена от сажди.
Не изчака да види дали го преследват. Докато не разбереше повече, а и с ранената ръка, не биваше да се впуска в битки. Реши, че най-добрата възможност да избяга от асасина и помощниците му е хаосът край пламтящото сиропиталище, и се насочи на север.
На Трийсет и девета улица дръзна да погледне назад и забеляза сянката на асасина да се носи към него, намалявайки разстоянието помежду им. Едва ли щеше да се добере до тълпата, преди да го настигне.
Кормак се смъкна на Четиринайсета улица и се шмугна в порутения Кристал Палас. Пожар бе унищожил сградата преди пет години, но в подранилия сумрак под облачното небе руините предлагаха множество укрития.
Той се стрелна към сърцето на ръждясалия метален скелет, чиято стъклена кожа на места все още се държеше за костите и отразяваше пречупени отражения срещу него. Сияещата сграда се бе възправяла на повече от сто стъпки и част от ребрата й все още се протягаха нависоко. Кормак мина под няколко внушителни статуи на гръцки и римски воини, на нимфи и кралици, почернели от сажди, счупени и забравени сред отломките.
Щом навлезе достатъчно навътре сред руините, той се обърна да погледне назад, бдейки зорко за всяко движение. Не видя никаква следа от асасина, но това не значеше нищо. Сниши се зад купчина разкривени метални подпори и свали пушката си от рамото. Нямаше време за пушечни гранати и избра стрелите с приспивателно, които бе използвал по-рано. Зареди оръжието и зачака, проклинайки се, че е оставил асасина жив.
Тътенът на разбунения град се чуваше по-глухо тук. Кормак затвори очи и наостри слух да долови присъствието на асасина. Тихо пърхане вдясно привлече светкавично дулото на пушката му, но преди да дръпне спусъка, той осъзна, че го е сепнал прилеп.
Докато насочваше цевта отново напред, чу шумолене отзад. Преди да реагира обаче, пръсти в ръкавица го сграбчиха за брадичката и отметнаха главата му назад. След миг усети върху гърлото си натиска на скритото острие на асасина.
Кожената броня обаче го защити и му осигури онази частица от секундата, необходима да отблъсне оръжието. Кормак захвърли пушката и тутакси извади два ножа от колана си, сечейки и ръгайки отчаяно. Асасинът се завъртя и блокира атаката му. Остра болка прорязваше рамото на Кормак и го поставяше в неизгодно положение — гибелно, ако битката продължи в тясното пространство сред руините. Той се претърколи настрани и побягна, но асасинът се спусна след него.
Кормак реши да се престори, че се спъва; надяна бокса и приклекна. Асасинът го настигна бързо и щом попадна в обсега му, Кормак се завъртя и му нанесе кроше отдолу. Боксът срещна челюстта на асасина в опит да раздроби костите и зъбите му.
Ударът отпрати асасина назад във въздуха, но Кормак не дочака да се приземи. Побягна отново, ала след няколко метра втори нож се заби в гърба му и той политна напред, просвайки се ничком върху купчина пепел и счупени стъкла.
Острието се бе забило нависоко, вклинено между ребрата му. Не можеше да го стигне, за да го извади, и си поемаше дъх с мъка. Ножът явно бе засегнал върха на белия му дроб — вече не можеше нито да се бие, нито да побегне.