Кормак реши да използва единственото си останало оръжие. Не знаеше каква сила притежава реликвата и досега дори не бе помислял да я пробва преди Великия майстор. Отчаянието обаче го накара да я извади от джоба си, докато асасинът приближаваше към него.
Реликвата стопли дланта му. Той я стисна здраво и със сетно усилие се изправи на крака, разкривил лице от болка.
— Знаеш ли какво държиш? — попита го асасинът.
— Реликва от Предците — отговори Кормак. — За идиот ли ме мислиш?
— Мисля те за безмозъчно оръдие — отвърна асасинът. — Но сигурно те използват добре.
— Предпочитам да съм полезно оръдие за въдворяване на мир, отколкото да сея хаос.
Асасинът разпери широко ръце.
— Огледай се! Това не е ли хаос?
— Това е пречистващ огън — възрази Кормак и стисна още по-крепко реликвата. — Необходим е, за да се освободи градът от онези, които възпират прогреса. — Закашля се и от устата му бликна кръв. — Метежите ще приключат след ден-два, но накрая ще са прочистили противниците ни. Орденът най-сетне ще осъществи идеите си за тази нация. Глупаво е да се съпротивляваш, да не виждаш истината.
Докато говореше, Кормак усети как реликвата пулсира в ръката му и излъчва енергия от дланта към рамото му. Асасинът забави крачка. Изглеждаше объркан, сякаш наистина се вслушва в думите на Кормак. Каквато и сила да притежаваше, Райската находка явно му въздействаше.
Хавиер знаеше какво се случва — вече го бе преживявал в спомените на Чималпопока. Така действаше реликвата.
Кормак се възползва от моментното разсейване и извади нож от колана си. Стисна острието между пръстите си и го запрати по асасина.
Ножът се заби дълбоко в корема му. Асасинът се намръщи, сякаш е изумен, и Хавиер се почуди кой се взира в очите му — Оуен или предшественикът му. После коленете му се подгънаха и той падна по гръб.
Кормак въздъхна, но болката в белия му дроб го накара да съжали. Не знаеше дали острието в гърба му ще се окаже смъртоносно, но преди да умре, беше длъжен да занесе реликвата на Великия майстор.
Носеше името Кормак и щеше да служи на Ордена до края.
19.
Илайза стоеше върху перваз на шест етажа над тясна уличка. Гърдите й се повдигаха тежко, сърцето й туптеше в ушите като далечен локомотив. Грейс се бе оттеглила в най-далечния ъгъл на най-далечната стая в двореца на съзнанието й. Не се спогаждаше с височините и този спомен — симулиран или не — я ужасяваше.
Вариус стоеше върху отсрещната сграда, току-що прескочил бездната.
— Можеш да го направиш! Днес прескачаше по-големи разстояния!
— Но никога от толкова високо! — отвърна Илайза.
Имаше съществена разлика — при предишните скокове не се страхуваше, че падането ще я убие.
— Илайза, чуй ме! Страхуваш се и страхът ти казва, че не можеш да го направиш. Но това е лъжа. Страхът не ти казва нищо. Ти си казваш, че не можеш да го направиш, за да избягаш от страха си.
— И как ще ми помогне това? — попита Илайза, благодарна, че поне няма вятър, защото иначе не би се осмелила да пристъпи до ръба.
— Прегърни страха си и танцувай с него — каза Вариус.
— Да танцувам с него ли? — Илайза не съумяваше да откъсне очи от пропастта. — Как така?
— Страхът е студен пламък. Може да използваш силата му, за да постигнеш всевъзможни неща, надхвърлящи въображението ти. Достатъчно е само да забравиш лъжите, които си казваш, и да прегърнеш страха.
— Остави го да се разгори у теб. Почувствай го с всяка своя частица, всеки мускул, всяка жила, всяка кост. После обгърни с това усещане света около теб. Същата способност, благодарение на която си прочела писмото, ще ти каже дали можеш да направиш този скок.
Илайза затвори очи.
— Вслушай се в себе си — каза Вариус. — И скочи.
Илайза последва съвета му. Съсредоточи се върху ледения огън, бушуващ в тялото й — от гърдите до пръстите на краката и ръцете й. Почувства силата, която й дава и не бе забелязвала преди. Забрави лъжата, нашепваща й, че не може да го направи, и когато отвори очи и погледна към бездната, разбра с абсолютна сигурност, че може.
И го направи, политайки с лекота над пропастта.
— Видя ли? — каза Вариус. — Това е в кръвта ти.
— Непрекъснато го повтаряш. Какво имаш предвид?
Вариус я погледна втренчено.
— Наблюдавам те, откакто се срещнахме сутринта. Изпробвам способностите ти. И сега знам, че си родена да бъдеш асасин.