— Нима? — Илайза едва се сдържа да не се разсмее. — Като стана дума, какво всъщност значи това? Убиваш ли хора?
— Давам им покой.
Сега вече Илайза се засмя.
— Смешно ли ти е?
— Извинявай, но що за покой им даваш?
— Истина е. Служа на благословена кауза.
— Благословена? От какъв свещеник?
— От никакъв — поклати глава той. — От свободната воля на човечеството.
— И как разбра, че съм родена за това?
— Зрението ти например. Нарича се орлово зрение и често се предава по наследство. Получих своето от татко. Ние сме Братство и имаме кодекс, чиито правила съблюдаваме. Борим се срещу тиранията и всички, които поробват и потискат другите.
— И срещу господин Туид?
— Туид е тамплиер. Орденът му налага порядък със сила и с цената на свободната воля. Фракциите ни воюват, откакто свят светува. Сега тамплиерите искат да завладеят нацията.
— И смяташ, че аз съм асасин? Като теб?
— Не, мисля, че имаш асасинска кръв. За да станеш асасин, първо трябва да се обучиш и после да се закълнеш във вярност на Братството и кодекса.
Той явно й предлагаше възможност, която да обмисли. Илайза обаче поклати глава.
— Аз съм най-обикновена прислужница. Не съм…
— Братството не съди за човека по занятието му, статута му в обществото или цвета на кожата му. Всички са равни под знака на Кодекса. Но по-добре да отложим този разговор. В момента има по-належащи въпроси.
Илайза не знаеше как да тълкува думите му. Разумът й ги отхвърляше. Дори да бяха истина, а си личеше, че Вариус е искрен, усещаше, че не е правилно да таи надежди. И все пак идеята я привличаше. Асасинът й предлагаше друг живот — да се бори за свободата, да промени нещо.
— Но се справяш изключително добре — добави Вариус.
Топла вълна от задоволство и гордост замениха студения пламък на страха.
— Благодаря — каза тя.
— И панталоните ти отиват — намигна й той.
Отначало Илайза се бе поколебала дали да облече мъжки дрехи, но пък не беше първата жена, надянала панталони. Беше чувала дори как някои жени се предрешават като мъже, за да отидат на фронта и да се бият срещу бунтовниците. След като вече цял ден носеше панталони, нямаше как да не признае, че са удобни, макар и неподходящи за жегата.
— Следобедът почти отмина — каза Илайза. — Трябва да тръгнем към къщата на господин Туид, ако искаме да стигнем там преди Кормак.
Предложението й изпълни Грейс с облекчение и радост, защото все още нямаше представа къде е Дейвид въпреки уверенията на Монро, че той е в безопасност.
— Права си — кимна Вариус, но по лицето му се разля палава усмивка. — Ще се движим ли на скорост?
— На скорост?
— Тичане, прескоци, преодоляване на препятствия. Както те учих цял ден.
Илайза не знаеше дали е готова за това.
— Но аз…
— Никакво „но“! — прекъсна я Вариус и се втурна напред. — Давай!
Докато Илайза се опомни и се сети да побегне след него, той вече се бе отдалечил от покрива на сградата, където се намираха. Известно време се движеше далеч пред нея, подскачайки от покрив на покрив, прехвърляйки се над кули, комини и стрехи.
Освен панталоните Вариус й беше купил и ръкавици. Сега те се оказаха неоценима придобивка, защото техниките, на които я бе научил, включваха както краката, така и ръцете. Ако не носеше ръкавици, гредите, тухлите и камъните по неравния им път щяха да охлузят кожата й.
Бяха прекарали почти целия ден из лабиринта от островръхи и плоски покриви във Файв Пойнтс и Бауъри — изненадващо притихнали в сравнение с другите разбунени квартали — и основната грижа на Илайза бе да не падне и да не си счупи врата. Сега, придвижвайки се стремглаво на север, тя забеляза пушека в центъра на града и осъзна колко опустошен е градът.
— Следвай ме! — изкрещя й Вариус, спусна се на улицата и се изкатери по стената на църквата „Възнесение Господне“.
Илайза го последва, но вече усещаше умора. Мускулите на ръцете й трепереха и щом се изкачи нависоко, страхът, че ще падне, пак я обзе. Вместо да се поддаде на лъжата обаче, тя се съсредоточи върху страха — прегърна студения пламък, вкочаняващ ръцете й, и почувства как силата й не само се възвръща, но и се увеличава.
Стигна до върха на квадратната камбанария с парапети и четири по-малки кули в ъглите и застана до Вариус.