— Погледни натам! — посочи той. — Някои асасини успяват да усъвършенстват зрението си дотолкова, че възприятията им да обхванат целия град.
Илайза обходи с очи острова, но видя само пушек.
— Градът гори — каза тя. — Трябва да направим нещо.
— Не — поклати глава той. — Метежът ще продължи, дори да се намесим. Имам по-важна задача.
— Включва ли камата? Която Кормак ти открадна?
— Да — кимна той. — Даже да изгубим Ню Йорк, реликвата ще ни помогне да спечелим войната.
Илайза не разбра какво има предвид.
— Да тръгваме — подкани я той, преди да го попита.
Слязоха от камбанарията, спуснаха се по стената на църквата и продължиха към центъра на града — вече не тичаха, а вървяха един до друг. На Илайза й се струваше, че цялото й тяло се променя. Когато приемаше предизвикателствата на Вариус и успяваше да се справи с тях, имаше чувството, че черпи сили от нещо дълбоко у нея — извор с познати води. Може би наистина беше в кръвта й.
Грейс също го усещаше.
Стигнаха къщата на господин Туид, преди да мръкне. Изкачиха се по стълбите и наближиха предната врата. Илайза пъхна ключа в ключалката, надявайки се баща й да е вътре.
Когато обаче завъртя ключа и влезе, къщата се оказа празна.
— Татко? — извика тя. — Татко?
Никой не й отговори.
Илайза се обърна и заключи вратата като предпазна мярка срещу вилнеещата тълпа.
— Има бележка. — Вариус посочи към масата до западната стена.
Илайза се втурна натам, грабна листа и прочете съобщението.
Вариус тръгна към нея.
— Какво пише?
— От татко е — отговори тя. — Бил е тук. Моли ме да го чакам. Щял да се върне. Не дойде ли, в шест часа трябва да отида до ферибота на Кристофър Стрийт.
— По-разумно е да тръгнеш, преди Кормак да дойде — каза Вариус.
— Но ако татко се върне? Искам да съм тук.
— Твоя воля — съгласи се Вариус. — Но е по-добре да се придържаш към плана, за да не пострадаш. Приключат ли метежите обаче… и ако дойдеш пак в града…
— Да?
— Пред теб ще има отворен път. Стига да решиш да го последваш.
— Да стана асасин, искаш да кажеш.
— Не ти ли допада идеята? — попита Вариус.
— Колебая се — призна Илайза.
— Помисли си. За известно време ще напусна града. Щом изпълня задачата си обаче, ще се върна и ще те намеря, ако искаш. Ще продължа да те обучавам.
— Ще си помисля — обеща Илайза. — Къде ще ходиш?
— Трябва да занеса камата на генерал Грант.
— Юлисис Грант? Защо?
— Ще му помогне да спечели войната.
— Но как…
Предната врата се отвори с трясък и Илайза се обърна натам. Прегърбен колос мина през нея. Грейс позна предшественика на Шон, но Илайза нямаше представа кой е. Първата й мисъл бе, че е дошъл да плячкосва. После забеляза, че хълбокът му е окървавен и нечии ръце са увити около врата му.
Илайза пристъпи към него.
— Какво ви води…?
— Госпожице — прекъсна я запъхтян мъжът, — нося Ейбрахам.
— Какво?
Илайза го заобиколи и разтърсващо ридание се изтръгна от гърлото й, щом видя баща си. Изглеждаше неузнаваем — и двете му очи бяха подути и затворени, лицето му приличаше на синкава каша. Грейс си напомни, че това не е Дейвид, а предшественикът му, но изпита болката на Илайза.
— Къде да го оставя? — попита мъжът.
— В библиотеката — каза Илайза — Насам.
Посочи му къде се намира стаята и тръгна след него, сложила длан върху гърба на баща си, който бе студен въпреки жегата. Вариус помогна на непознатия да настани баща й върху едно от кожените канапета в библиотеката. Щом се освободи от тежестта, едрият мъж залитна като падащо дърво, но жената, която го придружаваше, се втурна към него и го подхвана.
Илайза им кимна благодарно, но насочи вниманието си към Ейбрахам. Не знаеше как да му помогне. Трябваше му лекар.
Вариус коленичи до канапето.
— Нека го прегледам — предложи той. — Имам известен опит с тези неща.
Пръстите му докосваха и натискаха — внимателно, но с очевидна систематичност — започвайки от клепачите на баща й, лицето, после надолу по торса, ръцете и краката; свиваше ставите и опипваше за счупени кости. Когато приключи, се отдръпна назад и се взря в Ейбрахам, закрил уста с опакото на дланта си. — Илайза…
— Кажи ми — настоя тя.
— Жив е, но гасне. Мисля, че черепът му е счупен. Костите на лицето му са раздробени. Има най-малко четири счупени ребра, а едното вероятно е пробило белия дроб, защото, изглежда, има вътрешен кръвоизлив.