Илайза изхлипа отново и закри уста с длан.
— О, татко! — отрони просълзена.
Грейс едва се владееше. Ако Дейвид бе изпитал всичко това, ако Монро бе подложил малкия й брат на такава болка, щеше да го изпепели с гнева си.
Вариус се обърна към двамата непознати.
— Какво се случи? Кой му причини това?
— Бандити — отговори мъжът. — Метежници. Спрях ги, когато ги видях, но вече го бяха наранили.
— Благодаря — каза Илайза с чувството, че гърдите й са се превърнали в яйчена черупка. — Благодаря ти, че си го спасил.
— И ти си ранен. — Вариус посочи хълбока на мъжа.
— Ще се оправя — махна с ръка той, но след момент се отпусна тежко в един от фотьойлите.
— Как се казваш? — попита го Илайза.
— Томи Грейлинг. А това е Аделина Пати.
Жената кимна на Илайза и тя забеляза сълзи и в нейните очи. После се обърна отново към баща си, коленичи и сведе глава до лицето му. Погали го леко по челото, страхувайки се да не му причини болка. Не виждаше дали гърдите му се движат; допря ухо до тях и се вслуша.
Чу как сърцето му изтуптява веднъж — слабо. После настана тишина. После пак изтуптя. И пак тишина, сякаш всяко изтуптяване изцеждаше силите му до краен предел.
— Исках да го заведа в болницата — каза Томи. — Той обаче помоли да го доведем тук.
— Татко — прошепна Илайза и сълзите й закапаха по окървавената му риза. — Не ме напускай. Не мога да изгубя и теб.
Вариус внезапно вдигна поглед към тавана и излезе безмълвно от стаята.
— Къде отива? — попита Томи.
Илайза не продума.
— Моля те — отрони тя. — Моля те, татко, моля те.
Черупката, удържаща гърдите й, се пропука и тя се разплака сърцераздирателно, стиснала клепки толкова силно, че видя звезди. След няколко секунди долови промяна у него — нещо премина през тялото му и тя отново опря ухо до сърцето му и се вслуша.
Изтуптяване.
Тишина.
Тишината се проточи и тя притисна ухото си по-плътно до гърдите му.
Още едно изтуптяване — слабо, сякаш трепва лист, разлюлян от лек повей.
После сърцето му стихна съвсем и от устата му се изтръгна дълга, хриплива въздишка. Ала не вдъхна. Замря неподвижен.
Беше си отишъл.
Илайза не можеше да си поеме дъх. Гърдите й се сгърчиха и тя впи пръсти в тях. Най-сетне вдиша глътка въздух и простена. Зад стенанието нямаше думи, нямаше мисли, само болка, гняв, скръб, самота, страх — и Грейс изпита всичко наведнъж.
В коридора пред библиотеката нещо изтрополи и Илайза чу тежки стъпки да отекват по пода. Вариус не беше в стаята и тя знаеше, че Кормак трябва да пристигне всеки момент.
Тя се изправи и излезе бързо през вратата. Томи и Аделина застанаха от двете й страни и тримата се втренчиха в изненадания Кормак. Вариус се втурна по стълбите след него, но преди някой да успее да реагира, Кормак се стрелна към главния вход.
Вариус хвърли няколко ножа със светкавична бързина — пет или шест за миг. Един от тях улучи Кормак точно преди да избяга навън. Вариус хукна след него. Илайза го последва.
— Чакай! Не бива… — възкликна Аделина.
Замълча обаче, когато Илайза се обърна назад и впи очи в нейните.
— Този мъж е виновен за смъртта на татко — каза тя и изтича на улицата.
Не видя нито Кормак, нито Вариус, но се досети, че сигурно се гонят по покривите, и се изкатери по най-близката стена. Зърна асасина в далечината да се носи стремглаво на север и се спусна след него.
Не след дълго осъзна колко недостатъчни са били уроците на Вариус. Все още не бе в състояние да следва темпото му, но продължи упорито напред. Постепенно пушекът от пожарите я обгърна, прогаряйки дробовете и очите й. Прекоси една пресечка, после втора и още една, като слизаше на улицата, щом прецени, че скокът не е по силите й. В момента не изпитваше страх, в чиито обятия да се отпусне. Пришпорваше я гневът.
Стигна руините на Кристал Палас, чу шум сред тях и разбра, че Кормак и Вариус са там. Навлезе вътре в двореца от метал и стъкло, придържайки се към сенките.
Докато се прокрадваше невидима, гласът на баща й прошепна в ушите й: „Мъничкият ми крадец“.
С всяка крачка навътре звуците ставаха по-отчетливи — пъхтене, стъпки, юмрук, думкащ по кости. Илайза минаваше край призрачни статуи и метални подпори, разкривени от огъня и от собствената си тежест. Най-сетне чу гласа на Вариус: