— А ако предшествениците ни не са се срещали? — попита Хавиер.
— При липса на съвпадение не мога да създам споделена симулация — отвърна Монро.
След няколко минути обаче „Анимус“ анализира данните и той обясни:
— О! Всъщност имате няколко ясни пресечни точки.
— Няколко? — учуди се Оуен.
— Да. Рядко попадение. Пътищата на прародителите ви са се срещали неколкократно — на различни места и по различно време…
Той се взря в екрана, сякаш умът му продължава да обмисля нещо на бързи обороти.
— Значи ще го направиш? — попита Хавиер.
Монро примигна.
— Да… да. Хайде да настаним Оуен, докато спомените се компилират. — Той отиде в предната част на автобуса, извади плътна рогозка за йога и я разстла върху пода до ергономичния стол. — Не е много удобно, но става.
Оуен легна върху рогозката и се взря в тавана на автобуса над ръката на Хавиер, увиснала от стола над него. Чуваше тихото жужене на машинариите и усещаше пулса им през пода под себе си. Монро извади две каски с визьори и помогна на момчетата да си ги сложат. Оказаха се по-леки и по-удобни, отколкото изглеждаха. Пред очите на Оуен се спусна черна пелена, а ушите му заглъхнаха, създавайки чувство за безтелесност.
Чувате ли ме?
Гласът на Монро прозвуча в каската.
— Да — каза Оуен.
Да — отговорът на Хавиер дойде от същия източник както гласа на Монро.
Добре, ето каква е процедурата — продължи Монро. — Първо ще заредя Коридора на паметта.
— Какво е това? — попита Хавиер.
Преходна симулация — обясни Монро. — Нещо като чакалнята на „Анимус“. Рязкото излагане на същинската симулация е трудно поносимо, дори опасно — психологически и физически. Трябва да я предизвикам постепенно. Щом свикнете с Коридора, ще заредя самата симулация. Готови ли сте? Ще е малко странно.
— Готов съм — каза Хавиер.
— Готов съм — додаде Оуен.
Мина секунда и после настъпи потоп — прилив от светлина и усещания, все едно излизат на слънце от тъмно място. Оуен обаче не заслони очи. Изчака търпеливо зрението му да се приспособи, нервите му да се успокоят и околният свят да дойде на фокус.
Стоеше сред безкрайна сива пустош, прорязана от сияйни процепи. Облаци мъгла се стелеха и виеха около него и се сливаха в геометрични форми, създаващи впечатление за нещо осезаемо — ръб на сграда, клон на дърво. Оуен погледна надолу и видя, че не е в своето тяло.
Гърдите му бяха покрити с ризница без ръкави над плътна кожена туника с метален обков. И двете бяха дълги — стигаха почти до коленете му. Носеше високи кожени ботуши, покриващи глезените му, и кожени ръкавици; от колана му висеше сабя в ножница. Когато извърна глава, каишка под брадата остърга кожата му и той осъзна, че има гъста брада. Ремъкът придържаше конусовиден метален шлем с извит надолу ръб, плътно прилепнал върху главата му.
— Ти ли си? — попита го някой, застанал точно зад него.
Оуен се обърна.
— Хавиер?
Фигурата пред него кимна, но не беше Хавиер. Различно тяло, различно лице, различен глас. Мъж на средна възраст с тъмна кожа, голи ръце и крака; облеклото му се състоеше от препаска, дебела подплатена туника и сандали.
— Приличаш на конкистадор — каза човекът, който би трябвало да е Хавиер.
— Ти приличаш на ацтек или нещо такова — каза Оуен.
Не точно. — Гласът на Монро прозвуча право в ухото на Оуен, а вероятно и в ухото на Хавиер. — Ацтеките са завладели Мексико, но не изцяло. Хавиер е тлакскалтекски воин. Неговата народност е една от няколкото, сражавали се с ацтеките, преди да пристигнат европейците.
— Откъде знаеш? — попита Хавиер.
От „Анимус“ — отговори Монро. — Анализира генетичните ви спомени и ги сверява с известните исторически данни. Показва ми също, че Хавиер е прав за твоя предшественик, Оуен. Намираш се в спомените на конкистадор. Войник на име Алфонсо дел Кастильо.
— А! Значи твоите хора са победили моите — констатира Хавиер.
Отново не точно — поправи го Монро. — Ернан Кортес е надвил тлакскалтеките, но в крайна сметка те са се съюзили с него срещу по-могъщите ацтеки.
— О! Съжалявам — каза Хавиер. — Значи моите хора просто са получили шарката от твоите.
— Не знаех, че в рода ми има конкистадор — вметна Оуен и не сметна за необходимо да се извинява и за това.