— Не бойте се. Не съм дошъл да ви водя където и да било — каза той.
— Какво тогава правиш тук? — попита Оуен.
— Искам да поговорим.
— За какво? — Хавиер се подготви за бягство, но се опасяваше, че Оуен няма да го последва, а не би го оставил сам.
Грифин стигна до огнището и спря. Погледна към единия, после към другия.
— Искам да поговорим за вас и за бъдещето ви.
— Откъде ни познаваш? — попита Оуен.
— Аз те отървах от тамплиерския агент онази вечер — напомни му мъжът. — Исках да ти попреча да тръгнеш с Монро, но ти ме надбяга. — Погледна към мотоциклета. — С това, ако не греша.
— Ти си асасинът — каза Оуен.
Грифин кимна и приближи до мотоциклета. Бръкна под една от четвъртитите му брони и изтръгна кълбо от жици.
— Хей! — извика Хавиер.
— Това е мотоциклет на „Абстерго“ — обясни Грифин. — Изобщо не знаете какво представлява. Свалих устройство за проследяване, което излъчва местоположението ви. Сигналът е високочестотен и се улавя отблизо. Но аз ви открих.
Хавиер нямаше как да разбере дали това е истина, или не. Може би умът на Кормак продължаваше да му влияе, но нямаше никакво желание да се забърква с асасин. Оуен обаче не изглеждаше никак разтревожен. Вероятно неговият асасински предшественик му въздействаше. Пак някакъв пренос.
— Каза, че искаш да говориш с нас. — Хавиер реши, че все пак е възможно да избяга без Оуен. — Говори тогава.
Грифин се облегна на мотоциклета и скръсти ръце.
— Агентите на „Абстерго“ похитиха четиримата ви приятели.
— А Монро? — попита Оуен.
— Измъкна се. Не знам къде е.
— И? — намеси се Хавиер. — Не си дошъл да обсъждаме очевидното, нали?
— Искам да знам какво ще кажат приятелите ви на „Абстерго“ — отвърна Грифин. — И защо Монро ви събра. Предполагам, че сте влезели в „Анимус“ да търсите Райска реликва. Прав ли съм?
— Как стигна до това заключение? — поинтересува се Хавиер.
— „Абстерго“ отдавна преследват Монро — осведоми го Грифин. — Рискувал е да излезе от укритието си, за да промени играта. Не би го направил за дреболия, а единственото достатъчно голямо нещо е Райската находка.
Оуен погледна към Хавиер и после попита:
— Ще ни оставиш ли да поговорим насаме?
— Разбира се — кимна Грифин. — Побързайте обаче. Времето ни изтича.
Грифин си сложи слънчевите очила и се отдалечи — достатъчно, за да не ги чува, но и да не ги изпуска от поглед, докато разговарят.
— Мисля, че трябва да му кажем — прошепна Оуен.
— Полудя ли?
— Може би ще ни помогне да намерим Монро и да спасим другите?
— Или ни лъже и ни използва, за да открие Райската реликва.
— Но аз бях в спомените на асасин.
— Е, и? Това не значи, че си асасин — възрази Хавиер. — Или забрави какво ни предупреди Монро?
— Не съм объркан! Просто им вярвам.
— На всичките? Без изключение?
— Вярвам в Кредото — кимна Оуен.
Хавиер се втренчи безмълвно в него. Беше повече от ясно, че наблюдава пренос. Предишният Оуен никога не би се доверил сляпо на човек, появил се изневиделица да ги разпитва за могъщо оръжие, способно да печели войни и да превръща генерали в президенти. Времето, прекарано в „Анимус“, бе променило Оуен. Хавиер не би могъл да го спре, ако реши да се съюзи с Грифин.
— Е, какъв е твоят план? — попита Оуен. — Да се крием вечно в гората?
Хавиер перна муха, бръмнала пред лицето му.
— Все едно.
— Все едно? Това пък какво значи?
— Значи да правиш каквото щеш.
Оуен замълча, после кимна решително.
— Ще му кажа. Обърне ли се срещу нас, ще си нося последствията. — Извика Грифин и когато асасинът приближи до тях, му каза: — Наистина търсихме Райската находка в „Анимус“.
Хавиер поклати глава и отстъпи крачка назад. Не смяташе да участва в това.
— Къде? — попита Грифин.
— Ню Йорк. 1863.
— Каква находка?
— Кама — отговори Оуен. — От Ацтекския клуб. Кортес я донесъл от Испания в Мексико.
— Кортес? — лицето на Грифин се изопна. — Знаете ли как е попаднала у него?
— Кралят му я подарил — каза Оуен. — А кралят я получил от папата.
— Показа ли ви „Анимус“ къде е камата сега?
— Може би — сви рамене Оуен. — Мислим, че е някъде из къщата, където е умрял Юлисис Грант. За последно е била у него.
— Благодаря — кимна Грифин. — Точно това исках да разбера.