— Добре дошли? — прекъсна я Шон. — Правилно ли чух? Сериозно?
Усмивката на Виктория помръкна с няколко вата.
— Съзнавам колко странно вероятно ви звучат думите ми, след като ви доведохме тук по този начин. Но ако ми позволите да обясня, ще разберете, че действахме изцяло във ваш интерес.
— Зашеметихте брат ми с тазер! — каза Грейс. — В негов интерес?
— Това не биваше да се случва. Поднасям ви извинения. — Виктория се обърна към мъжете до нея и им кимна; те влязоха във вана. — Бих искала да ви поканя при нас. Ще ви прегледаме, за да се уверим, че сте невредими. След това ще ви върнем у дома.
Охранителите разкопчаха Наталия, Дейвид и Грейс и ги изведоха от вана. После вдигнаха Шон и го изнесоха навън.
Шон се огледа и установи, че автомобилът е паркирал по средата на широка кръгла алея; високи борове обрамчваха прясно асфалтирания път и освежаваха въздуха с резливо, почти цитрусово ухание. Няколко големи сгради се издигаха сред дърветата. Свързваха ги закрити високи коридори от стъкло. От другата страна на алеята се намираше главният вход на едната постройка, а шосето, довело ги дотук, изчезваше сред гората.
Шон нямаше представа къде ще ги заведат похитителите. Все пак очакваше нещо като затвор или подземие. Това тук обаче изглеждаше съвсем различно.
— Последвайте ме, моля — усмихна се Виктория и тръгна бавно на заден ход към входа.
Безупречните охранители не направиха нито един заплашителен жест, но присъствието им бе достатъчно да накара групата да тръгне. Наталия, Грейс и Дейвид закрачиха напред, а Шон затъркаля количката си зад тях, последван от охранителите.
Стигнаха до входа и Виктория махна с баджа си, за да отвори вратите. Те се плъзнаха настрани — без звук и почти невидими, толкова чисто беше стъклото. Вътре минаха през втора двукрила врата и влязоха във фоайе, където логото на „Абстерго“ красеше грамаден стъклен панел над рецепцията. Мъжът зад плота — със слушалки и тънка вратовръзка — кимна на Виктория, когато го заобиколиха.
Зад рецепцията сградата се разтвори пред тях — висока и просторна. Три етажа се издигаха към подвижен стъклен таван. Всеки етаж бе разположен около главно фоайе — открито и прозрачно с външни стени от стъкло, разкриващи изглед към гората околовръст. Служители на „Абстерго“ прекосяваха фоайетата или се изкачваха с асансьори. Някои крачеха по-бавно, други бързаха, както във всеки корпоративен офис.
— Наричаме сградата „Етер“ — каза Виктория. — Ясно е защо. Тя е една от петте в комплекса. След като ви прегледаме, ще ви разведа наоколо, ако пожелаете.
Шон не очакваше и това. Предложението й го обезоръжи. Ако ги бяха отвлекли, това беше най-милото похищение на света.
Виктория ги поведе към далечния ъгъл на фоайето на първия етаж, където бяха подредени ъгловати модерни столове и ниски масички, всичките излъчващи известен хлад и острота.
— Седнете — покани ги Виктория. — Изберете си каквото искате от плота с храната и напитките.
Шон погледна накъде сочи и видя подноси с плодове, сладкиши, кафе и хладилник, зареден с вода, плодов сок, кока-кола и бутилки с газираната, леко ароматизирана вода, която според Шон на практика си беше просто вода.
Той подкара количката натам и си взе поничка и кока-кола. Грейс избра банан и си сипа чаша кафе, Дейвид — боровинков мъфин и вода. Наталия се въздържа.
— Сигурна ли си, че не искаш нищо? — попита я Виктория.
— Да — каза Наталия. — Какъв по-точно лекар сте?
— Психиатър — отговори Виктория.
— Психар значи. — Шон не беше уверен как да тълкува тази информация.
— Да — усмихна се Виктория. — Ролята ми тук, в „Абстерго“, надхвърля специалността ми. Моля ви, седнете.
Тя си избра стол на централно място сред подредени в кръг мебели; другите се настаниха с лице към нея, а Шон дотъркаля количката си до тях.
— Още веднъж ви се извинявам — подхвана Виктория — за начина, по който протече операцията. Как се чувстваш, Дейвид? Добре ли си?
Той тъкмо бе отхапал голям залък от мъфина и вместо да отговори, вдигна палци и й се усмихна като хамстер с натъпкани бузи.
— Радвам се — каза Виктория. — И така — погледна към папката си. — Разговарям с Грейс, Дейвид, Наталия и Шон, нали?
Всички кимнаха.