— Значи липсват Оуен и Хавиер? — попита Виктория.
Кимнаха отново.
— Знаете ли къде са отишли?
Шон преглътна хапката от поничката си.
— Нямаме представа. Всъщност не се познаваме добре. Снощи се срещнахме за пръв път.
— Разбирам — кимна Виктория. — А Монро? Знаете ли къде е?
Шон поклати глава, макар да бе почти сигурен, че Монро е тръгнал да търси Райската находка. Забеляза как Грейс и Дейвид се споглеждат, сякаш се готвят да кажат нещо. Той мълком си пожела да размислят. Те замълчаха засега.
— Е, дано да ги открием скоро — каза Виктория. — Сега ще ви опиша как изглеждат нещата от наша гледна точка, а после се надяваме вие да попълните празните места. Знаем, че Монро ви е събрал, за да използвате откраднат „Анимус“ с модифицирани функции. Знаем, че сте се натъкнали на предмет. Райски артефакт. Разбирате ли какво представлява?
Шон се опита да я погледне безизразно, но явно не успя.
— По израженията ви се досещам, че знаете за какво говоря. — Виктория пак погледна към папката. — Влезли сте в откраднат „Анимус“, за да търсите Райска находка. Открихте ли я?
Никой не отговори.
Тя почака малко, после въздъхна и остави папката до стола си.
— Знаете ли, че Монро работеше за „Абстерго“? — попита.
Шон не знаеше, но не се изненада. Как иначе учителят им щеше да се сдобие с „Анимус“?
— Той не е такъв, за какъвто го мислите — продължи Виктория. — Беше изследовател от висок ранг, но преживя лична трагедия. После стана непредсказуем. Не разсъждаваше трезво. Опитах се да го подкрепя и да му помогна — всички се опитвахме — но в крайна сметка той открадна много ценна собственост на „Абстерго“ и избяга.
— Имате предвид „Анимус“? — попита Грейс, оставяйки банановата кора върху ниската масичка.
— Не само — отговори Виктория. — Издирваме го, защото откраднатото оборудване е опасно, ако не се използва правилно.
— А обадихте ли се в полицията? — поинтересува се Дейвид.
— Работим с местните служители на реда — увери го Виктория. — Законът обаче ни дава известна свобода да използваме и своя охранителен екип.
— Свобода да зашеметявате хора с електрически ток? — вметна Грейс.
— Служителите ни не знаеха какво ще открият в склада — каза Виктория. — Получихме сигнал, че „Анимус“ е задействан. Нямахме представа кой го използва и доколко е замесен Монро. Затова хората ни отидоха да проверят на място, оборудвани с несмъртоносни оръжия. Планът беше просто да задържат всички присъстващи. Докато пътувахте насам, обследвахме склада на Монро и разбрахме по-добре каква е ситуацията.
— И продължаваме да си я проясняваме — каза мъж в костюм с графитен цвят, току-що влязъл в помещението; новодошлият бе много висок, със светлоруса коса, вчесана назад над челото, и очи с цвят на пролетен мъх. — Извинете, че ви прекъсвам — добави той.
— Няма проблем, сър. — Виктория се изправи. — Заповядайте при нас.
Високият мъж приближи до тях и седна до нея; движеше се пъргаво, плавно и грациозно.
— Казвам се Исая — представи се той. — Отговарям за „Етер“. Анализирахме данните на Монро и мисля, че не е необходимо да си губим времето с излишна потайност. Знаете за асасините и тамплиерите. Знаете, че тамплиерите контролират „Абстерго“, и вероятно вече сте се досетили, че съм тамплиер. Прави сте. Тамплиер съм. Доктор Бибьо — също.
Виктория кимна и се усмихна.
Откровеното признание изненада Шон. Не очакваше тайно общество, замесено в глобална конспирация, да действа по този начин.
— Днес тамплиерите изглеждат другояче — продължи Исая. — Корпорациите са заменили кралствата, ръководителите им — политиците. Организацията ни се адаптира, за да е възможно най-ефективна в новите условия. Смятаме, че технологията е най-добрият инструмент за напредък на човечеството, и тук именно е ролята на „Абстерго“. В корпорацията няма нищо зловещо, каквото и да ви е убеждавал Монро.
— Кажете го на Шефа Туид — подхвърли Дейвид.
— Уместна забележка — засмя се Исая — ведър смях, който майката на Шон наричаше „заразителен“. — Да, в историята ни има фигури със съмнителна слава. Това важи за всяка организация, просъществувала дълго. Но нека ви предложа друга гледна точка. Знаете ли, че Туид е използвал влиянието си, за да строи сиропиталища, училища и болници? Под негово ръководство в продължение на три години Ню Йорк е отделил за благотворителност повече средства, отколкото през предишните петнайсет, взети заедно. Той е помогнал да се основе Обществената библиотека в Ню Йорк и е осигурил земята за художествения музей „Метрополитън“. А знаете ли, че той е проправил пътя за построяването на Бруклинския мост?