Никой не отговори. Шон обаче не знаеше тези факти и мълчанието му подсказа, че другите също са били в неведение.
— Сега е по-трудно да оценим еднозначно Туид, нали? — попита Исая. — Той е допускал ужасни, непростими грешки. В качеството си на тамплиер обаче е допринесъл за просвещението и прогреса на града. Кой знае какво още би постигнал, ако асасинът Илайза не бе повдигнала срещу него обвинения в корупция?
Докато Исая говореше, Шон все по-трудно съвместяваше възгледите на Монро за тамплиерите със собственото си впечатление.
— Съдете ни, ако желаете, по най-лошите примери — продължи Исая. — Или помислете за стотиците, дори хиляди незнайни тамплиери, които са посветили живота си на благоденствието на човечеството. — Зелените му очи ги обходиха един по един и когато стигнаха до Шон, сякаш тихо пуснаха корени. — Каза ли ви Монро колко важни сте всички вие?
— Какво значи това? — попита Шон.
— Прегледах ДНК анализите. Резултатите са невероятни. Вие шестимата сте явление. Наричаме го Потомствено събитие. Според моята теория феноменът е документиран едва няколко пъти в цялата писмена история и не е изучен добре, защото все още декодираме генетичните сили, които го управляват. Всъщност точно върху това работеше Монро в „Абстерго“ с модифицирания си „Анимус“. Проучваше Потомствените събития и търсеше следващата пресечна точка. Тук в картината влизате вие. Събирането ви не е случайно. Индивидуално и заедно потенциалът ви е неописуем. Лично за мен е удивителна синергия.
Шон си спомни картата, която Монро им бе показал, и местата, където генетичните им кодове се срещаха. Съвпадението на спомените им.
— За Райската находка ли говориш? — попита той.
— За Райските находки — уточни Исая. — Множествено число.
Дейвид побутна очилата си нагоре.
— Не разбирам.
Исая се обърна към Виктория.
— Доктор Бибьо е специалист по този въпрос. Тя ще ви обясни.
Виктория кимна и прочисти гърло.
— Проучването, което проведох, ме навежда на мисълта, че сте търсили Райска реликва — една от три подобни. Отначало са били част от цяло — Райския тризъбец. Всяка кама всъщност е острие от тризъбеца — притежава различна сила и въздейства по различен начин на хората, изложени на влиянието й. Според легендата едното острие вдъхва вяра, второто внушава страх, третото — преданост. Ясно ли е дотук?
Четиримата кимнаха.
— Добре — продължи Виктория. — Чували сте за Александър Велики, нали? Е, знаем, че е притежавал Райски жезъл — символ на върховенството му, когато седял на трона си. На бойното поле обаче му било необходимо оръжие.
— Райският тризъбец? — предположи Грейс.
— Точно така — кимна Виктория. — Армията му била непобедима. С Тризъбеца за битки и Жезъла за властване Александър създал невиждана империя и станал вероятно най-могъщият владетел на света.
— Доста вълнуващо, нали? — вметна Исая.
Шон се съгласи с него и забеляза също колко се оживи Виктория, когато заразказва отново:
— След смъртта на Александър Тризъбецът най-вероятно е бил разчупен и разделен между династиите, които са го наследили. Едното острие взел генералът на Александър Селевк, основател на Империята на селевкидите, която се намирала на изток и обхващала част от Азия. Другия взел генерал Птолемей, който създал кралство в Египет. Третият се върнал при сънародниците на Александър — македонците. После остриетата на Птолемей и македонците попаднали в ръцете на римските императори. Вие сте открили едно от тях. То останало в Рим и в крайна сметка се озовало във Ватикана. Папа Каликст III, испанец, го подарил на Алфонсо V, крал на Арагон — в знак на благодарност, предполагам, за подкрепата му. Испанските монарси съхранявали острието до момента, когато Карл V го дал на Кортес. Следите ли нишката?
— Горе-долу — отговори Дейвид.
Виктория потри длани.
— Все още проучвам какво се е случило с другите две, но смятаме, че вие сте открили камата на вярата в Ню Йорк.
— Или поне знаем, че е попадала в ръцете на предшествениците ви — уточни Исая. — Изумително е обаче, че някои от предшествениците ви са се натъквали и на другите две остриета.
— Сериозно? — учуди се Грейс.