Откакто бе излязъл от симулацията, Оуен не бе опитвал да използва орловото зрение. Спомни си обаче как Вариус го беше използвал, за да открие камата в Ацтекския клуб, и пробва да направи същото. Изостри сетивата си, разтвори съзнанието си и се взря в лицето на Грифин, в чертите му, в позата му, в напрежението във всяко мускулче на тялото му, което не би могло да лъже. Орловото зрение му каза, че Грифин не е заплаха. Поне засега.
— Продължавай — кимна Оуен.
— Предполагам, че в „Анимус“ си видял Райска находка.
— И двамата я видяхме — призна Оуен и Хавиер присви изненадано и гневно очи.
— Значи сте най-добрите кандидати за издирването — заключи Грифин. — Не съм виждал предмета. Вие знаете какво търсите и вероятно притежавате необходимия усет да го откриете. Затова искам да ми помогнете.
— Защо да ти помагаме? — попита Хавиер. — Не съм убеден, че някой трябва да притежава това нещо. Дори Монро. Той обаче сигурно е преполовил пътя дотам.
— Разбирам — поклати глава Грифин. — Кой знае какво ви е наговорил Монро за Братството. Но ви моля да ме изслушате. — Вдигна ръка и с другата започна да свива пръстите й — един по един. — Александър Велики. Юлий Цезар. Атила. Чингис хан. Руските царе. Знаете ли какво е общото помежду им?
Хавиер подбели очи.
— Райски реликви.
— Точно така — потвърди Грифин. — Появи ли се Райска реликва, някой я използва, за да завземе властта и да накърни свободната воля на хората. Неизбежно е. Затова не искам да я използвам. Не искам и друг да я използва. Откъде знаете, че Монро няма да се отметне и да стане диктатор?
— Няма — каза Оуен.
— Защо си толкова сигурен? — попита Грифин.
Оуен не беше сигурен. Всъщност имаше съмнения. Искаше обаче да вярва на Монро, както искаше да вярва на Грифин. Защото имаше чувството, че се нуждае и от двамата.
— Знаеш ли нещо за баща ми? — попита той.
— За баща ти? — Хавиер пристъпи към Оуен и го дръпна за ръката. — Какви ги дрънкаш?
— Знам в общи линии какво се е случило с него — каза Грифин.
— Значи не е бил асасин?
— Не.
— Но агентът на „Абстерго“ каза…
— Баща ти е бил замесен в нещо — прекъсна го Грифин. — Не знам как и в какво. Но мога да ти помогна да разбереш.
— Как? — попита Оуен. — Монро каза, че няма да се получи с моята ДНК. Трябва ми ДНК от баща ми след ареста.
— Има начин да се добера до места, където Монро няма достъп — отвърна Грифин. — В полицейските архиви вероятно съхраняват данни за баща ти. От ареста му. Възможно е дори да пазят улики и генетичен материал. Ако ти ми помогнеш да намеря каквото искам, аз ще ти помогна да намериш каквото искаш.
Точно с тази цел Оуен бе отишъл при Монро, но бе попаднал в задънена улица. Грифин обаче му предлагаше възможност да открие някакви отговори. За Оуен това дори не беше дилема.
— Аз съм вътре — каза той.
— Оуен, недей да… — подхвана Хавиер.
— Вътре съм — повтори Оуен по-настойчиво. Вече знаеше какво е преживял Хавиер и изпитваше вина, че не е бил до него, за да го подкрепи. Това обаче не променяше желанието му да доведе започнатото докрай. — Той не ни е враг. Ела с нас.
— Ами майка ми, човече?
— Лесно е — каза Грифин. — Обади й се. Кажи й, че си в безопасност и просто искаш да се усамотиш за известно време. Тя вероятно ще алармира полицията, че си избягал, но това не е проблем. Ще заблудим полицаите.
— А и няма начин да се върнем вкъщи — каза Оуен. — Или тръгваме с Грифин, или оставаме тук. И в двата случая майка ти ще се тревожи за теб.
Хавиер погледна към дърветата. Пак перна глупавата муха.
— Това никак не ми харесва.
— Знам — каза Оуен. — Но не е необходимо да се доверяваш на Грифин или на Монро. Довери се на мен. За това не ти е нужно орлово зрение. Ще бъдем заедно.
Хавиер скръсти ръце и цяла минута се взира в земята. После вдигна глава.
— Добре. Вярвам ти. Да го направим.
— Добре — кимна Оуен.
— Хайде тогава! — каза Грифин. — Изгубихме доста време. Качвайте се на мотоциклета. Ще ви чакам в долния край на пътя.
— Как така? — повдигна вежди Оуен.
Но Грифин вече се отдалечаваше на бегом сред дърветата и след няколко секунди се изгуби от поглед.
— Е, страхотно начало — отбеляза Хавиер.
Оуен тръгна към мотоциклета.
— Хайде!