Качи се на предната седалка, а Хавиер се настани зад него. Двигателят се разбуди с жужене, все едно трептят криле на грамаден бръмбар. Момчетата си сложиха каските и вдигайки прашна диря, Оуен насочи машината по черния път, по който се бяха изкачили преди няколко часа.
До подножието на възвишението, където започваше асфалтираният път, ги чакаше безличен бял седан.
Прозорецът до шофьорското място се спусна и Грифин подаде глава.
— Следвайте ме.
Колата потегли изненадващо бързо и Оуен пришпори мотоциклета след нея. Прелетяха през овощни градини и горички, където дърветата създаваха калейдоскоп от светлини и сенки, пробягващи по каската на Оуен. После поеха по магистралата и Грифин ги върна в града. Най-сетне стигнаха до складове, опасани с ограда, свърнаха между редиците с еднакви клетки и спряха. Грифин слезе от колата, огледа се наляво и надясно, отключи ролетната врата и я вдигна. Паркира колата вътре, излезе и махна на Оуен да вкара мотоциклета.
— Сериозно? — подметна Хавиер.
Оуен също се поколеба, но в крайна сметка насочи мотоциклета напред и паркира зад колата. Грифин ги изчака да излязат и спусна вратата.
— Нещо като скривалище на видно място? — попита Хавиер.
Грифин се наведе и заключи вратата.
— Горе-долу. Хайде, насам!
Застана пред съседния склад и го отвори.
До стените се редяха рафтове, пълни с метални и пластмасови сандъци. Под гола крушка в средата на помещението имаше работен плот, отрупан с инструменти, остриета и няколко ръкавици, напомнящи оръжието на Вариус. В далечния ъгъл имаше компютър и койка със спален чувал, проснат върху нея.
— Влизайте — подкани ги Грифин. — Дръпнете шнура над масата да запалите лампата.
Оуен тръгна напред, Хавиер — след него. Грифин ги последва и затвори вратата след себе си. Складът притъмня около петното ярка, коса светлина от крушката.
— Не очаквахте такова нещо, нали? — попита Грифин, подпирайки се на плота.
— Не точно — призна Оуен.
— Преди шестнайсет години шпионин на тамплиерите се внедри в Братството — обясни Грифин. — Научи тайните ни. Разбра къде се намират убежищата ни и сградите за обучение. Уби Ментора, водача ни, и се върна при тамплиерските си господари. Наричаме последвалите месеци Голямата чистка. Тамплиерите подхванаха кампания за изтребление, използвайки разкритията на предателя. Избиваха не само асасини, но и семействата им. Деца, съпрузи, съпруги. Братството почти изчезна. Оттогава променихме тактиката си. Приспособяваме се, за да оцелеем. Вече не използваме едни и същи места. Стремим се да се движим и да оставаме невидими. Броят ни нарасна, но все още не сме се възстановили от удара.
— Боже — прошепна Оуен.
— Тамплиерите представят „Абстерго“ като порядъчна, хуманна корпорация. Но са безмилостни както преди, ако не и повече. Тези хора заловиха приятелите ви.
— Какво ще правим? — попита Хавиер.
— Първо ще ми кажете къде е Райската находка и ще я намерим. После ще обсъдим спасителната операция.
— Мислим, че е в хижата, където е умрял Юлисис Грант.
— Добре — кимна Грифин. — Изглежда логично. А сега е време да ви оборудваме.
Той свали черен сандък от рафтовете, остави го върху работния плот и вдигна капака. Вътре имаше по-малки кутии. Грифин ги извади и ги подреди върху плота.
— В куфара до койката има дрехи — каза той. — Изберете си екипировка.
Оуен и Хавиер отидоха да проверят какво има предвид. Дрехите бяха подобни на неговите — камуфлажни панталони, ботуши, якета с качулка, черни жакети от кожа и непромокаем памук. Оуен и Хавиер прецениха на око какво ще им пасне и се преоблякоха. Когато се върнаха до плота, Грифин бе отворил всички сандъци.
— Ще си напълните джобовете — каза той. — Първо с гранати. — Посочи метални сфери колкото топки за голф. — Има пушечни и гърмящи — за отвличане на вниманието. Има и зашеметяващи, ако трябва да приспите някого за известно време. Тези тук са електромагнитни — излъчват импулс на близко разстояние. Тамплиерските агенти имат много компютризирано оборудване, но електромагнитните гранати го изваждат от строя.
Той подаде на Оуен и Хавиер по няколко от всички и те ги натъпкаха в джобовете на панталоните и якетата си.
— А сега е ред на оръжията. — Грифин застана пред кутиите в другия край на плота. — Няма да ви посочвам какво да вземете. Избирайте сами, но е важно да знаете как да ги използвате.
Имаше кутия с ножове за хвърляне и Оуен почувства как в съзнанието му забълбукват мехурчетата, за които им говореше Монро — ефектът на преноса. Усети, че може да използва ножовете, но всъщност не беше сигурен. Все пак ги взе. Хавиер се снаряжи с няколко ножа и механичен арбалет.