— Със стрелички ли се зарежда? — попита той.
— Да — отговори Грифин. — Трябва да има някъде.
— Може ли да си вземем от тези? — Оуен посочи ръкавиците със скрити остриета.
Грифин взе една и я завъртя в ръка. Изглеждаше различна от коженото оръжие, което носеше Вариус. Тази бе изработена от отлят метал и имаше бутони и електронни функции, надхвърлящи познанията на Оуен.
— Не си я заслужил — отсече Грифин. — Ръкавицата е колкото оръжие, толкова и символ. Някой ден, ако решиш да се присъединиш към Братството и се закълнеш да спазваш Кредото, ще получиш скрито острие. Дотогава обаче не си достоен да я носиш.
— Доста грубо прозвуча — отбеляза Хавиер.
— Грубо или не, това е положението — каза Грифин. — Години наред гледах как дядо и татко си надяват оръжията, преди най-сетне и аз да сложа своето. Въпрос на чест е и го приемам много сериозно.
Той остави ръкавицата върху плота — далеч от Оуен.
— Е, ако вече сте оборудвани…
Компютърът изпиука тихо. Грифин погледна към него и после към часовника си. Прекоси склада и седна пред монитора. Кликна с мишката и на екрана се отвори видео чат. Мъжът отсреща изглеждаше белезникав и изпит, с брада и гъста тъмна коса с посребрели кичури. Съдейки по гледката зад него, явно се намираше на лодка.
— Грифин, докладвай — каза мъжът.
— При мен са двама от обектите — отвърна Грифин. — Отиваме да търсим Райската находка. Исая е заловил другите четирима.
— Знам. Ротенбърг възстанови връзката.
— Информаторът от „Абстерго“? — попита Грифин.
— Да. Информира ни, че тамплиерите са по следите на повече от един Райски артефакт. Ротенбърг твърди, че става дума за Тризъбеца.
След кратко колебание Грифин каза:
— Ясно. Тръгваме към Ню Йорк, сър. Мислим, че реликвата е някъде край Маунт Макгрегър.
— Добре — кимна мъжът. — В Олбъни ще ви чака кола. Намери предмета, но знай, че това е само началото. Скоро ще получим нови заповеди.
Екранът почерня и Грифин се облегна назад.
— Кой беше този? — попита Оуен.
— Един от водачите на Братството — отговори Грифин. — Гевин Банкс. Крие се като всички нас. Стремим се да разговаряме възможно най-кратко.
— Какво представлява Тризъбецът? — попита Хавиер.
— Има още две реликви, съвсем същите като онази, която сте открили. Който ги събере на едно място, ще завладее света.
Хавиер се засмя. Оуен едва се сдържа да не се разкикоти, но изражението на Грифин му подсказа, че не се шегува и не преувеличава. Асасинът се изправи и тръгна към вратата на склада. Пътьом взе едно от скритите остриета върху плота.
— Хайде, излизаме! — Махна с ръка и вдигна ролетната врата. — Изключете лампата.
Тримата се качиха в колата и Грифин ги закара до частно летище на два часа път от склада, където паркира в хангара на малък самолет — син, със синя ивица от едната страна и наглед най-обикновен като седана.
— Тамплиерите ви бият по превозни средства — констатира Хавиер.
— Братството внимава какво си позволява, за да не привлича вниманието на „Абстерго“ — отвърна Грифин.
Не след дълго излетяха и се насочиха към Ню Йорк. Тази мисъл надигна странно усещане у Оуен, понеже имаше чувството, че е бил в Ню Йорк съвсем наскоро — призори. Това обаче беше Ню Йорк от миналото, а нямаше представа какво ще открият в настоящето.
Мръкваше се, когато се приземиха в Олбъни, където ги чакаше поредният седан с най-обикновен външен вид, макар и мощен и бърз. Поеха на север по притъмнели пътища между дървета и през заспали градове. След по-малко от час стигнаха до Маунт Макгрегър. Грифин паркира колата на известно разстояние от хижата.
— Придържайте се близо до мен — инструктира ги той и изключи двигателя. — Възможно е тамплиерите също да са тук. Бъдете нащрек. Мобилизирайте всичките си сетива — наследени и всякакви. Отиваме, вземаме реликвата и си тръгваме. Готови ли сте?
— Да — кимна Оуен.
— Готови сме — додаде Хавиер.
Излязоха от колата и се шмугнаха между дърветата, движейки се безшумно в почти непрогледния мрак по широка дъга около хижата. Оуен се постара да успокои треперещите си ръце и се съсредоточи върху спомените на Вариус, разпростирайки осезанието си първо върху собственото си тяло, после към околния свят.