Отначало не се случи нищо. Оуен обаче запази търпение — вслушваше се, чакаше, усещаше и постепенно действителността навлезе в по-висока резолюция. Внезапно ходилата му започнаха да усещат и най-дребните грапавини по земята. Чуваше как стволовете на дърветата подхващат екота от стъпките му. Зърна сова да отлита безшумно и различи ясно силуетите на Хавиер и Грифин сред гъсталака.
Когато стигнаха до бунгалото, всичко изглеждаше стихнало и замряло. Грифин ги изведе от гората и прекосиха заедно откритата поляна, вече влажна от роса. Заобиколиха хижата и влязоха през заден прозорец, който не се оказа никакво препятствие за асасина.
Дъсченият под проскърца под краката на Оуен, когато се приземи; задушният въздух миришеше на старо, опушено дърво. Бяха влезли в спалня, но съдейки по тясното легло, Грант едва ли бе спал тук.
— Е, вие сте на ход, момчета — каза Грифин. — Усещате ли нещо?
— Не — поклати глава Хавиер.
— Почакай. — Оуен затвори очи и вместо да гледа, се опита да усети същата енергия, която бе превела Вариус през стаите на Ацтекския клуб до камата.
— Нещо? — попита Грифин.
— Още не — отговори Оуен. — Просто чакай.
— Нямаме много време — каза Грифин.
— Чакай — повтори пак Оуен и се отдалечи от тях.
После му се стори, че долавя нещо, и наклони глава, сякаш се вслушва.
Наложи се да напрегне сетивата си до крайност — повече от Вариус — за да го открие, но го долови. Тихо жужене като ехо в костите на черепа — звукът му бе познат или поне частта от съзнанието му, запазила диря от Вариус, го позна.
— Насам — прошепна той и тръгна напред.
Хавиер и Грифин излязоха от спалнята след него и влязоха в главната дневна, превърната в музей — с табелки, снимки и витрини с предмети. Камата обаче не беше тук и Оуен продължи нататък — през друга врата и през коридор към по-просторна спалня. Ехото го доведе до определено място на пода под кадифения килим.
— Тук е — посочи той.
Отметна килима, извади един от ножовете си и клекна. Докато бърникаше с острието, забеляза пресни драскотини по дървото, а също и колко лесно изскочи дъската.
Под нея имаше тясна вдлъбнатина, а в нея — правоъгълна метална кутия. Оуен я взе, но веднага разбра, че е твърде лека, и когато я отвори, откри само почернял медал — военен кръст на Ацтекския клуб.
— Тук е била — каза той. — Усещам го.
— Медалът потвърждава думите ти — кимна Грифин. — Но някой е стигнал пръв до камата.
— Било е скоро — предположи Оуен. — Драскотините са нови.
— Тамплиерите? — попита Хавиер.
Грифин поклати глава.
— Не мисля.
— Тогава Монро? — предположи Хавиер.
Оуен се надяваше да е Монро. Надяваше се Монро да е…
Чуха ритмично пърпорене — долиташе отвън и отвисоко. Грифин вдигна глава към тавана.
— Хеликоптери — каза той. — Няколко. „Абстерго“ пристигнаха.
— Какво ще правим? — попита Оуен.
— Няма да влизаме в схватка. Не сте обучени, а аз не мога да се справя сам с тях. Ясно? Никакви схватки.
Оуен и Хавиер кимнаха.
— Стойте близо до мен — нареди им Грифин. — Да вървим!
Излязоха тичешком от спалнята, минаха през главния коридор, където снопове светлина нахлуваха през прозорците и прорязваха стените. Втурнаха се в малката спалня и изскочиха навън през същия прозорец.
На поляната Оуен различи тъмните сенки на хеликоптерите да кръжат над тях — бяха три и перките им завихряха въздуха, привеждаха тревата и заплашваха да го повалят на земята. По-малки черни силуети се спуснаха с въжета от първия хеликоптер.
— Бързо! — изкрещя Грифин и тримата спринтираха, отбягвайки на зигзаг шарещите светлини на прожекторите, въжетата и агентите, които вече се бяха приземили.
— Открита мишена! — изкрещя единият в каската си и насочи дулото на боен автомат към Хавиер, който се намираше само на няколко крачки пред него.
Оуен извади от джоба си електромагнитна граната и я хвърли. Видимо не се случи нищо, но агентът внезапно се закова на място, сякаш е ослепял, и се вкопчи в каската си. Това даде на Оуен друга идея и той спря да тича.
— Какво правиш? — извика му Хавиер.
Оуен извади втора електромагнитна граната и я метна към най-близкия хеликоптер. Тя улучи целта и тутакси пилотът изгуби контрол над машината, двигателите започнаха да вият и перките забавиха ход. Хеликоптерът се раздруса и завъртя, повличайки по земята всички агенти, увиснали на въжетата. После с оглушителен трясък се сблъска с друг хеликоптер и двете машини полетяха стремглаво надолу.