— Бягай! — изкрещя Хавиер.
Оуен хукна след него към дърветата точно когато първият хеликоптер удари земята и експлодира. Взривната вълна помете Оуен и го просна ничком на поляната. От замайването го изтръгнаха нечии ръце, вкопчени в него. Той се замята да се освободи от хватката им, решил, че тамплиерските агенти са го заловили. Обърна се обаче и видя Грифин.
— Мърдай! — изкрещя му той и го вдигна на крака.
Втора експлозия ги оглуши, когато вече се бяха скрили сред дърветата. Оуен погледна през рамо и видя, че вторият хеликоптер се е разбил зад далечната страна на хижата. Тримата прекосиха гората на един дъх, прескачайки скали и паднали дървета точно както Оуен бе галопирал по нюйоркските покриви в симулацията. След няколко минути стигнаха до колата и скочиха в нея.
— Луда работа! — възкликна запъхтян Хавиер.
— Ще говорим в самолета! — пролая Грифин, завъртайки ключа.
Натисна газта и подкара колата по обратния път с изключени фарове, за да не привлича вниманието на останалите хеликоптери в небето.
Щом се отдалечиха на безопасно разстояние, Грифин включи фаровете и си пое дълбоко дъх.
— Какви ги вършиш? — попита той. — Дадох ти заповед. Да не влизаме в схватки.
— Знам — отвърна Оуен. — Но свалих два…
— Ще ти кажа какво направи! — прекъсна го Грифин. — Извади късмет! Можеха да ни убият и тримата заради твоя гаф.
— Съжалявам — каза Оуен, макар да не беше сигурен, че е искрен. — Аз…
— Чуй ме! — прекъсна го пак Грифин. — И ме чуй добре. Не давам втори шанс. Ако искаш да ти помогна да научиш нещо за баща си, от сега нататък ще изпълняваш стриктно нарежданията ми. Ясно? Защото съм единствената ти възможност да разбереш истината, но без да ми мигне окото, ще те оставя да си блъскаш главата до края на дните си.
Оуен затвори уста и усети как адреналинът в тялото му най-сетне се оттича. Ако Грифин бе използвал друга заплаха, щеше да му каже да си гледа работата. За нищо на света обаче не би рискувал да не разкрие истината за баща си, независимо колко ядосан или оскърбен се чувства.
— Разбра ли ме? — попита Грифин.
— Да. Отлично — кимна Оуен.
— Добре — каза Грифин.
— Какво ще рече „от сега нататък“? — поинтересува се Хавиер.
— Ще рече, че не сме приключили — отговори Грифин. — Някъде там има три Райски реликви, едната от които вече е открита, а „Абстерго“ смята, че вие и приятелите ви сте разковничето за намирането на другите.
— Имаме ли избор? — попита Хавиер.
— Разбира се — отвърна Грифин. — Имате свободна воля и вярваш или не, готов съм да я защитя с цената на живота си.
— Тогава може би аз не искам да участвам — каза Хавиер, поглеждайки към Оуен.
Оуен обаче не искаше да се откаже. Още не. Докато съществуваше възможност да разбере истината.
— Искам да знам — отсече той. — Вътре съм.
24.
Наталия седеше сама, встрани от другите, и се взираше към дърветата през стъклената клетка. Шон и Грейс разказаха всичко на Исая и тя не успя да ги спре. После Исая излезе, а Виктория го последва не след дълго. Това се бе случило преди два часа и оттогава четиримата чакаха в стаята. Тя най-сетне си взе нещо за ядене, осъзнала, че отказът да се храни е неефективна форма на протест. Ябълката и поничката обаче не се отразиха добре на стомаха й.
— Хей! — чу гласа на Шон и зърна неясното му отражение в стъклото; приближаваше към нея. — Добре ли си?
— Не — поклати глава тя.
— Защо?
— Не мога да повярвам, че го направи.
— Кое?
— Не се преструвай на глупак. Знаеш какво имам предвид.
Той се облегна назад и стисна ръкохватките на стола.
— Реших, че е правилно да постъпя така. Какво? Да не мислиш, че Исая ни лъже?
— Не знам — тя отново поклати глава. — Точно това е. Не знам. Не ме разбирай погрешно, Шон. И на мен ми се стори убедителен. Но не бих му дала каквото иска, без да размисля и да го обсъдя с вас.
— Имаш право. — Той се приведе напред и нещо в движението му внезапно й припомни Томи; Наталия примигна да пропъди спомена. — Имаш право — повтори той. — Трябваше първо да го обсъдим.