Когато и двамата бяхме облечени подходящо, тръгнахме към високите тухлени стени. Тъмните прозорци се взираха втренчено в нас. През портата видях варели и каруци и мъже, сновящи напред-назад. Бенджамин бе заменил повечето тамплиери с наемници, подбрани лично от него. Историята се повтаря, помислих си, спомняйки си Едуард Брадок. Надявах се Бенджамин да се окаже по-лесна жертва от Брадок. Някак си обаче се съмнявах. Напоследък нямах много вяра в преценката си за противниците ми.
Напоследък нямах вяра в нищо.
— Спрете! — От сенките изникна страж, разбърквайки мъгливата пелена, която се стелеше около глезените ни. — Това е частна собственост. Какво ви води насам?
Аз си попривдигнах шапката да му покажа лицето си.
— Бащата на разума ни води — отвърнах и мъжът явно се поуспокои; продължаваше обаче да наблюдава предпазливо Конър. — Вас ви познавам, но не познавам варварина.
— Той ми е син — казах и ми се стори странно, че произнасям тези думи.
Стражът огледа Конър от главата до петите и ми каза:
— Вкусил си от горските плодове, а?
Пощадих го. Засега. Усмихнах се.
— Вървете — рече той и ние прекрачихме през сводестата порта в двора на „Смит и Кампъни Бруъри“.
Притаихме се бързо в безистен, където редица от врати отвеждаше към складовете и служебните кабинети. Веднага се заех с ключалката на първата врата, а Конър застана на пост.
— Сигурно си се почувствал странно, когато си разбрал за мен — каза.
— Всъщност ми е любопитно какво ти е разказвала майка ти за мен — отвърнах, въртейки шперца. — Често съм се питал какъв ли щеше да е животът ми, ако с нея бяхме останали заедно. — Воден от инстинкта, го попитах: — Как е тя впрочем?
— Мъртва е — отговори той. — Убиха я.
Вашингтон я уби, помислих си, но казах:
— Съжалявам…
— Нима? Твоите хора са виновни.
Бях отключил вратата, но вместо да я отворя, се обърнах към Конър.
— Какво?
— Бях дете, когато дойдоха да търсят старейшините. Още тогава знаех, че са опасни, и не обелих нито дума. Чарлс Лий ме възнагради с юмрук.
Значи бях прав. Чарлс наистина бе оставил физически и метафоричен отпечатък от тамплиерския си пръстен върху Конър.
Лесно си придадох ужасено изражение, когато той продължи:
— Изпаднах в несвяст. Когато се събудих, селото гореше. Твоите хора си бяха тръгнали. Мама беше мъртва.
Сега ми се удаваше възможност да му съобщя истината.
— Невъзможно! — възкликнах. — Не съм давал такава заповед. Точно обратното всъщност — казах им да спрат да търсят храма на Предците, за да се съсредоточим върху по-неотложни задачи…
По лицето на Конър се изписа мимолетно съмнение. След малко обаче сви рамене.
— Няма значение. Отдавна е минало.
О, имаше значение, разбира се, и още как!
— Но ти цял живот си смятал, че аз, собственият ти баща, съм отговорен за това зверство. Въпреки че нямам пръст в него.
— Може би казваш истината. Или не. Как да разбера?
III
Вмъкнахме се безшумно в склада, където купищата варели препречваха пътя на светлината. Недалеч зърнахме фигура с гръб към нас. Чуваше се само драскането на перото върху листовете на счетоводния тефтер, който попълваше. Познах го веднага, разбира се, поех си дъх и извиках:
— Бенджамин Чърч! Обвинявам те, че предаде Тамплиерския орден и наруши принципите ни, за да се облагодетелстваш. Осъждам те на смърт!
Бенджамин се обърна. Само че не беше Бенджамин, а подставено лице.
— Сега! — изкрещя мъжът и стаята ненадейно се напълни с войници, размахали саби и пистолети.
— Закъсняхте — каза мъжът. — Чърч потегли отдавна със стоката. Опасявам се, че няма да успеете да го последвате.
Стояхме пред войниците и благодаряхме богу за уроците на Ахилес, защото и двамата мислехме едно и също. Мислехме: когато си изправен пред противник, който те превъзхожда числено, използвай елемента на изненадата. Мислехме: превърни отбраната в нападение.
Това и сторихме. Атакувахме. Спогледахме се бързо, извадихме скритите остриета и скочихме напред, забивайки ги в най-близките войници, чиито писъци отекнаха в тухлените стени на склада. Съборих с ритник един от стрелците им. Главата му се блъсна върху сандък на пода и аз връхлетях върху него, затиснах гърдите му с колене и забих острието в лицето и в мозъка му.