— Опитах се, господин Хайтам — рече припряно и започна да се закопчава палтото. — Опитах се да го предупредя.
При тези думи той си сложи шапката и излезе. Татко се появи на прага на кабинета и го изпрати с гневен поглед. Срещата им очевидно не бе протекла гладко, но аз не се месех в делата на възрастните и скоро забравих разпрата.
Имах си свои грижи.
След няколко дни обаче ни нападнаха.
IV
Беше нощта преди рождения ми ден. Нападението имам предвид. Бях буден, сигурно защото се вълнувах предпразнично, но и защото често, след като Едит излезеше от стаята, ставах и сядах пред перваза на прозореца да погледам навън. Виждах котки, кучета и дори лисици да прекосяват огряната от луната трева. Или ако не наблюдавах животните, просто съзерцавах нощта, луната, воднистосивия цвят, който тя придаваше на поляните и дърветата. Отначало помислих, че в далечината блещукат светулки. Знаех какво са и че летят на рояци и излъчват бледо сияние, но никога не бях ги виждал. Скоро обаче осъзнах, че светлината не е бледо сияние, а ту угасва, ту пламва. Беше сигнал.
Дъхът ми заседна в гърлото. Сигналът сякаш идваше откъм дървената порта в стената, където бях видял Том онзи ден, и веднага реших, че ми дава знак. Сега ми се струва странно, но нито за миг не предположих, че сигналът е предназначен за другиго. Бързах да си навлека панталоните, да си запаша нощната риза в тях и да си закача тирантите. Облякох си и палтото. Мислех само какво чудесно приключение ми предстои.
Сега, разбира се, хвърляйки поглед назад, осъзнавам, че в съседната къща Том явно също е обичал да седи пред прозореца и да наблюдава нощния живот. И като мен сигурно е видял сигнала. Навярно го е осенила дори същата мисъл — че аз му давам знак. И в отговор е направил същото като мен — напуснал е наблюдателния си пост, надянал е връхна дреха и е тръгнал на разузнаване.
Две нови лица се бяха появили в къщата на Куин Ане Скуеър — бивши войници със строги изражения, наети от татко. Обясни, че са му необходими, защото е получил „информация“.
Само толкова. „Информация.“ Тогава се запитах — както се питам и сега — какво иска да каже и дали тази информация е свързана някак с разгорещения му спор с господин Бърч, който бях подочул. Рядко виждах войниците. Знаех, че единият дежури в дневната в предната част на къщата, а другият — до камината в стаята на прислужниците, явно за да пази килера със семейните ценности. Лесно избегнах и двамата, като се шмугнах под стълбището и се прокраднах в осветената от луната кухня, която за пръв път виждах толкова тъмна, толкова безлюдна и замряла.
И мразовита. От устата ми излизаха облачета пара и веднага се разтреперих, усетил колко по-студено е тук в сравнение с оскъдно — поне според мен — отоплената ми стая.
Близо до вратата имаше свещ и аз я запалих. Заслонил пламъка с длан, си осветявах пътя към двора пред конюшнята. И ако в кухнята ми се бе сторило студено, то навън… навън цареше такъв студ, сякаш светът беше станал чуплив като лед. Толкова студено беше, че затаих дъх и се замислих дали да продължа напред.
Един от конете изцвили, започна да рие с копита и незнайно защо шумът ме подтикна да изтичам на пръсти край кучешките колиби и да прекося сводестата порта на страничната ограда, отвеждаща към овощната градина. Прокраднах се край олиселите ябълкови дървета и излязох на моравата, представяйки си как през прозорците на къщата ме наблюдават лица — Едит, Бети, мама и татко се взират в мен и се питат защо не съм в стаята си, а се скитам като лунатик из двора. Не че се скитах като лунатик, разбира се, но това щяха да си кажат; така щеше да ме скастри Едит и така щеше да каже татко, когато ме наложи с пръчката за награда.
Но от къщата не долетя укоризнен вик. Аз стигнах външната ограда и се втурнах към портата. Още треперех, но и се питах развълнувано дали Том е донесъл лакомства за среднощен гуляй — шунка, кейк и бисквити. О, и топъл пунш нямаше да ни дойде зле…
Залая куче. Тач — ирландският сетер на татко, се обади от колибата си в двора на конюшнята. Замръзнах. Сниших се под голите, надвиснали почти до земята клони на плачещата върба, но лаят секна мигновено. По-късно, разбира се, осъзнах причината. Но в онзи момент не се замислих, защото не подозирах, че са прерязали гърлото на Тач. Сега смятаме, че нападателите са били петима, нахлули в дома ни с ками и саби. А през това време аз се криех в градината в блажено неведение.