Копаех ли, копаех, докато ямата стана по-дълбока от гроб, толкова дълбока, че можех да се изправя в нея.
— Моят спътник е надеждата. Продължавам напред, макар всичко да ме убеждава да се върна. Да продължавам напред… Това е моята кауза.
Пуснах амулета в ямата и после, когато слънцето започна да залязва, го покрих с пръст. Щом се скри под земята, се обърнах и си тръгнах.
Изпълнен с надежда за бъдещето, се върнах при моите побратими, при асасините.
Време беше за нови подвизи.