После схватката приключи и ухиленият убиец вече не се смееше; изпусна сабята, преметна се през парапета с писък и се просна на пода долу. Нападателят с щръкналите уши бе изкачил стълбите до средата, но явно размисли и се върна към входното антре.
Отдолу долетя крясък. През парапета зърнах трети мъж, също с маска, който извика остроухия и двамата изчезнаха под стълбищната площадка. Погледнах татко и в приглушената светлина забелязах как по лицето му пробягва сянка.
— Игралната зала — възкликна той.
И в следващия момент, преди мама или аз да успеем да го спрем, той прескочи парапета и се втурна към антрето долу.
— Едуард! — изпищя мама и вопълът й бе отглас на собствените ми мисли. Не! На единствената ми мисъл: „Той ни изоставя!“.
Защо ни изоставя?
С нощен халат, свлечен по раменете й, мама се втурна към мен с ужасено лице. Зад нея изскочи още един нападател, изкачил се по стълбището в далечния край на площадката. Той я настигна в същия момент, когато тя стигна до мен. Сграбчи я с една ръка, а с другата поднесе сабята пред гърлото й, готов да го пререже.
Аз дори не се замислих. Пресегнах се, взех сабята на мъртвия нападател, вдигнах я над главата си и с две ръце я забих в лицето му, преди да успее да нарани мама.
Прицелих се точно и върхът на острието се заби в окото на маската и потъна в него. Писъкът на мъжа процепи оглушително мрака; той се олюля назад със сабята, забита в главата му. После се стовари върху парапета, залитна, падна на колене и се строполи напред мъртъв, преди челото му да докосне пода.
Мама ме прегърна и зарови лице в гърдите ми. Аз я улових за ръка, взех сабята и я поведох надолу по стълбите. Колко пъти ми бе повтарял татко, когато тръгваше на работа: „Сега ти отговаряш за мама, Хайтам. Грижи се за нея, докато ме няма“. И аз се бях погрижил.
Слязохме по стълбите. Странна тишина бе надвиснала в къщата. Преддверието беше пусто и все още тъмно, макар и озарено от зловещо мъждукащо оранжево сияние. Димна пелена се стелеше над коридора, но аз видях телата. Тялото на нападателя, на прислужника, убит по-рано… И Едит, просната в локва кръв с прерязано гърло.
Мама също видя Едит, захлипа и се опита да ме поведе към главния вход, но вратата на игралната стая бе открехната и отвътре долиташе звънтене на саби. Трима мъже, единият от тях татко.
— Трябва да помогна на татко — казах, но мама разбра какво съм намислил и се вкопчи още по-отчаяно в мен.
Наложи се да дръпна ръка с такава сила, че мама се строполи на пода. Застинах за една странна секунда, разкъсван от желание да й помогна да стане и да й се извиня. Бях ужасен, че тя лежи върху пода, паднала там заради мен. От игралната зала обаче долетя вик и аз се втурнах вътре.
Първо забелязах, че тайникът в библиотеката е отворен, но кутията с моята сабя е вътре. Иначе стаята изглеждаше както винаги. Билярдната маса бе отместена настрани, както я бяхме оставили след последния ми урок, изпълнен с татковите укори и поощрения.
Само че сега татко бе рухнал на колене, и умираше.
До него стоеше мъж, забил сабята си до дръжката в гърдите му. Острието стърчеше от гърба му и по него се стичаха капки кръв и падаха върху дървения под. Недалеч видях остроухия с дълбока рана върху лицето. Двамина едва бяха смогнали да надвият татко.
Аз се втурнах толкова светкавично към убиеца, че той не успя да измъкне сабята си от гърдите на татко. Извърна се да избегне моето острие в същия момент, когато татко рухна върху пода.
Устремих се глупаво към убиеца, оголил фланга си, и в следващия миг зърнах как Остроухия скача напред. Дали нарочно, или защото не успя да се прицели точно, не съм сигурен, но вместо да ме прониже с острието, той ме удари с дръжката и ми причерня; главата ми се блъсна в нещо — крака на билярдната маса, както осъзнах след малко. Лежах върху пода замаян, с омекнало тяло, точно срещу татко, обърнат на една страна със стърчаща от гърдите му сабя. В очите му още мъждукаше живец — последни искрици — и миглите му трепнаха, сякаш да ме види по-ясно. Двамата се гледахме — двама ранени. Устните му помръднаха. През тъмния облак на болката и мъката забелязах как ръката му се протяга към мен.
— Татко — отроних.
В следващия момент убиецът се наведе и издърпа сабята си. Татко се сгърчи от болка, устните му оголиха зъбите и тялото му се отпусна бездиханно върху пода.
Един ботуш ме срита и ме обърна по гръб и аз се вгледах в очите на татковия убиец, на своя убиец, който се ухили и вдигна сабята с две ръце, за да я забие в мен.