— Откъде го взе? — Сцион никога не бе произвеждал подобни апарати, този трябваше да е внесен от чужбина.
— От един приятел на „Олд Спитълфийлдс“8. По принцип са правени да се изхвърлят след употреба, но търговците взимат добри пари за самата машинка. Не са много удобни за входящи обаждания, защото номерът ти всеки път е различен, но ти можеш да звъниш на когото поискаш. Използвай го само за спешни случаи.
— Благодаря. — Прибрах телефона в джоба си. — Как беше в службата?
— Нормално. — Той потърка с длан наболата си брада, жест, който правеше, когато беше нервен. — Ако някой ме е видял да се качвам на онзи влак…
— Никой не ти е обърнал внимание.
— Носех сционска униформа.
— Ник, Сцион е огромна организация. Шансът някой да свърже уважавания доктор Николас Нигорд с бунта в наказателната колония е нищожен. — Намазах хляба си с масло. — Виж, ако не се беше завърнал обратно, щеше да е далеч по-подозрително.
— Знам. Не бой се, не съм градил кариера всички тези години, за да се откажа тъкмо сега. — Той погледна лицето ми и се насили да се усмихне. — За какво мислиш?
— За това колко хора изгубихме в Тауър. — Апетитът ми изведнъж изчезна. — Бях им казала, че ще върна всички у дома.
— Престани, Пейдж. Ще се съсипеш, ако разсъждаваш така. Сцион им причини това, не ти.
Не отговорих нищо и той коленичи край стола ми.
— Погледни ме, миличка. — Вдигнах глава и срещнах уморените му очи, но техният вид само усили болката ми. — Ако някой има вина, това е онзи Рефаим. Той те качи на влака. Той те пусна да си вървиш. — Отново премълчах и Ник ме прегърна през раменете. — Ще намерим останалите затворници, обещавам ти.
Останахме известно време така. Той беше прав. Естествено, че беше прав.
Но може би имаше и по-конкретен виновник. Някой скрит зад паравана на Сцион.
Дали Лордът е знаел, че линията свършва в Уестминстър, в самото леговище на звяра? Дали не ме бе предал в последния момент? В крайна сметка той беше Рефаим — не човек, а чудовище, но аз трябваше да вярвам, че е сторил, каквото е могъл.
След като се нахранихме, Ник се залови да разчисти останките. Ново почукване на вратата ме накара да се хвърля към пистолета си, но той вдигна ръка и отиде да отвори.
— Всичко е наред. Поканил съм някого.
Когато Елайза Рентън влезе в стаята с мокрите си от дъжда къдрици, тя не спря, за да поздрави. Впусна се право към мен с такъв вид, сякаш се канеше да ме удари в лицето, но в крайна сметка ме сграбчи в прегръдките си.
— Пейдж, идиотка такава! — Гласът й бе дрезгав от вълнение. — Проклета идиотка! Защо се качи на метрото в онзи ден? Знаеше, че ще има проверки, че могат да те заловят…
— Постъпих глупаво. Разчитах на късмет.
— Трябваше да изчакаш Ник да те откара до вас. Помислихме, че Хектор те е пречукал… или че са те прибрали Жандармите…
— Прибраха ме. — Потупах я по гърба. — Но сега всичко е наред.
— Ей, по-полека — намеси се Ник, като внимателно, но твърдо я откъсна от мен и й посочи да седне на дивана. — Тя цялата е в синини. Между другото мисля, че зрящите трябва да узнаят за случилото се. Всеки съюзник ще ни бъде от полза.
— Но вие имате съюзници — отсече Елайза. — Ето, Джаксън едва не се поболя от тревога по Пейдж.
— Не изглеждаше много разтревожен, докато се мъчеше да ме удуши — казах.
Това бе новост за нея. Тя ни изгледа поред, сбърчила озадачено вежди.
Дръпнах завесите. Скоро тримата седяхме мълчаливо в сумрака, посръбвайки кафени чаши със салуп от термоса на Ник. Това бе гъста запарка от смлени грудки на орхидея и горещо мляко, подправено с канела, популярна в заведенията. Вкусът й беше истинска наслада след дългите месеци, прекарани в глад.
На телевизионния екран една от заместничките на Бърниш предаваше последните новини.
— Броят на Жандармите в I Кохорта се очаква да се удвои през идните седмици, предвид инсталирането през декември на Сензорни щитове от второ поколение, единствената известна технология, способна да засича неестествеността. Гражданите следва да очакват засилени проверки в метрото, автобусната мрежа и официално лицензираните таксита. Гилдията за бдителност разчита да подпомагате усилията на нейните служители. Ако няма какво да криете, няма от какво да се боите! А сега преминаваме към прогнозата за времето…