— Как, по дяволите, сте успели? Емисарите бяха придружавани от зрящи Жандарми.
— Изчакахме, докато групата напусне перона. После охраната го заключи от външната страна, което ни постави в затруднение, но зад една решетка открихме стар авариен изход. Той ни изведе на улицата, а оттам през задната врата проникнахме в Кметството.
Авариен изход. Ако е знаел за него, Лордът също е можел да се измъкне невредим.
— Всички сте луди за връзване — въздъхнах.
— Трябваше някак да те върнем, Пейдж — каза Елайза. — Джакс бе готов да опита всичко.
— Той не е глупав. А да качиш шайка зрящи бандити на сционски влак без грам представа какво те очаква в края на линията, граничи с откровена глупост.
— Може пък да се е отегчил да седи сам в бърлогата си.
— Важното е, че успяхме — приведе се напред Ник. — Другото няма значение. Е, сега е твой ред да разказваш.
Вторачих се в чашата със салуп.
— Не знам откъде да започна.
— От нощта, когато те арестуваха — предложи Елайза.
— Началото на историята не е тогава, а през 1859 година.
Двамата се спогледаха.
Разказът отне дълго. Обясних им как през 1859-а две раси, наричани Рефаими и Емити, са пристигнали от Отвъдното — измерение, намиращо се между живота и смъртта — след пробива в етерния праг, когато броят на бродещите духове е нараснал дотолкова, че воалът, разделящ тези светове, се е разкъсал.
— Добре — каза Елайза с такъв вид, сякаш всеки момент щеше да избухне в смях, — но какво все пак са Рефаимите?
— Все още не знам. На вид са като нас, но по-високи и с бронзова кожа. Очите им са жълтеникави, но когато се хранят, променят цвета си според аурата, която са погълнали.
— А Емитите?
— Никога не съм ги виждала на светло, но… — думите ми изневериха и аз си поех дълбоко дъх. — В колонията ги наричат Зумери, или гниещи гиганти. Духовете не ги доближават. Ядат човешка плът.
Не мислех, че е възможно Ник да пребледнее още повече, но той успя.
Разказах им за пакта, който Рефаимите бяха сключили с правителството — защита от Емитите в замяна на зрящи роби, — довел до основаването на Сцион. За наказателната колония Шеол I, изградена в руините на Оксфорд, за да служи като маяк за етерната активност, привличайки Емитите далеч от цитадели като Лондон. За това как се бях качила на вечерния влак и се бях натъкнала на внезапна проверка. Как бях нападнала двамата Жандарми, а след това, подгонена от апартамента на баща си и зашеметена с флукс от Надзирателя, се бях събудила в килията за задържане.
Разказах им как бях поверена на Арктур Месартим, известен още като Лорда — годеник на Нашира, — за да бъда обучена като войник. Описах им йерархията в наказателната колония, спирайки се на всяка отделна класа. Елитните червени туники, радващи се на благоволението на Рефаимите в замяна на своята служба като бойци; развлекателите, захвърлени в копторите и ползвани като източник на аура; незрящите слуги, държани зад решетки и карани да работят до смърт. Разказах как Рефаимите бият зрящите, хранят се от тях и ги унижават, ако не преминат тестовете им.
Питиетата ни изстинаха.
Разказах как смъртта на Себ ми бе спечелила розова туника и как бях тренирала с Лорда на ливадата. За сърната и за Зумера в гората, за Джулиан и за Лис. За опита ни да задържим Антоанет Картър на Трафалгар Скуеър, довел до прострелването ми от Ник.
Гърлото ми пресъхна от говорене, но успях да довърша историята. Казах всичко освен истината за отношенията си с Лорда. С всяка нова подробност за Рефаимите през лицата на слушателите ми преминаваха вълни от ужас и отвращение. Нямаше да ме разберат, ако им бях споменала колко близка съм станала с наставника си. Пропуснах спомена, предизвикан от салвията, неговото изпълнение на органа в параклиса, а също случая, когато ме пусна да вляза в сънорамата му. Беглото ми описание го представи като сдържано същество, с което почти не съм говорила, което понякога ме е хранило, а накрая ме е пуснало да си вървя. Ник, естествено, долови, че премълчавам нещо.
— Не разбирам — каза — защо, след като твърдиш, че е искал да ти помогне, просто не те остави на Трафалгар Скуеър, а те прибра обратно в Шеол?
— Защото също се нуждаеше от помощта ми. Той вече се беше опитвал да свали Нашира от власт през 2039 година, а тя го беше изтезавала.
— А после изведнъж е решила да се омъжи за него?