— Не знам дали едното е следствие на другото. Може да са били сгодени и преди да пристигнат тук.
— Чудни отношения, няма що — направи физиономия Елайза. Сега бе полегнала настрани на дивана, опряла босите си крака на възглавниците. — Предателството не е ли достатъчна причина да развалиш един годеж?
— Мисля, че това е било част от наказанието му. Тя е знаела колко я мрази и нарочно е искала да остане неин консорт, презиран от останалите Рефаими.
— Защо просто не го е екзекутирала заедно с останалите изменници?
— Екзекуцията може да не е наказание за тях — вметна Ник. — Те не са смъртни, не и като нас, хората.
— А ние, смъртните, в момента имаме по-важни неща, с които да се занимаваме — казах, вперила поглед в телевизора. — Лордът вече не е от значение.
Лъжкиня.
Чух гласа му така ясно, сякаш се намираше в стаята заедно с мен — спомен толкова бистър, че по ръцете ми, чак до върховете на пръстите, пробягна тръпка.
— Смяташ ли, че сделката между тях и правителството още е в сила? — попита Ник. — Все пак бягството от колонията означава, че тайната им е в опасност.
— Мисля, че е в сила — кимнах към новините. — Цялото това затягане на сигурността не е заради Ноемврийския празник. Целта им е да премахнат всички свидетели.
— И после какво? — погледна ме Елайза.
— Нов Сезон на костите. За да заменят зрящите, които са изгубили.
— Но ще трябва да ги държат някъде другаде — каза Ник. — Не могат да използват старата колония, след като местоположението й веднъж е разкрито.
— Знам, че планират да изградят Шеол II във Франция, но още дори не са започнали. Основната им задача ще е първо да ни заловят.
Настъпи кратка тишина.
— Значи Лордът е склонен да помага на хората — наруши я първа Елайза. — А къде е той сега?
— По дирите на Нашира.
— Не можем да сме сигурни, че той е на наша страна. Пейдж. — Ник се изправи и се взря навън към цитаделата. — Лично аз не вярвам на никого. Всеки Рефаим е наш враг до категорично доказване на противното. Включително и Лордът.
Нещо се преобърна в стомаха ми. Нямаше как да му кажа за целувката. Той щеше да реши, че съм си изгубила ума. Вярвах на Лорда, но действително не разбирах неговите мотиви — кой беше той, какво беше той.
— Ти все пак ще се върнеш в Севън Дайълс, нали, Пейдж — приведе се над масата Елайза.
— Не. Вече напуснах бандата.
— Хайде стига, там е най-безопасното място за теб, а и Джакс е добър бос. Никога не те е карал да спиш с него. Има далеч по-лоши хора, за които да работиш.
— Значи да се чувствам задължена, задето не ме е вкарал в леглото си? Задето не е като Хектор? Ти не си виждала на какво е способен. Не си получавала ето това от него — запретнах ръкава на блузата си, показвайки й назъбения бял белег на дясната си ръка. — Той е напълно чалнат.
— Не е знаел, че си ти, когато ти го е причинил.
— Знаеше, че смазва от бой една сънебродница. А не сме чували да има друга освен мен.
— Така няма да стигнем доникъде. — Ник потърка уморените си очи. — Елайза, просто кажи на Джакс, че Пейдж и аз скоро ще наминем. Междувременно трябва да си съставим план за действие.
— Какво означава „план за действие“? — смръщи се Елайза.
— Относно Рефаимите. Не можем да ги оставим просто да продължават със своите Сезони на костите.
— Не знам за това. — Тя стана и надяна шлифера си. — Виж, вече спасихме Пейдж. Защо просто… не се фокусираме върху работата си. Джакс казва, че сме изгубили куп пари, откакто тя не ходи на Ковънт Гардън.
— Черният пазар ли е основната ти грижа? — изгледах я невярващо. — Не чу ли, Сцион е марионетно правителство. То държи зрящите в лагер на смъртта!
— Ние сме просто дребни риби, Пейдж. Ако си държим главите наведени, никой няма да ни прати там.
— Не сме дребни риби. Ние сме бандата от Севън Дайълс, една от най-прочутите в централната кохорта. И ако не беше Сцион, нямаше да ни се налага да си държим главите наведени. Изобщо нямаше да сме престъпници. Затова трябва да свикаме синдиката, и то бързо, преди да са пуснали новия Сензорен щит.
— С каква цел?
— Да се бием.
— Със Сцион? — Тя поклати глава. — Пейдж, Неестественото събрание никога не би одобрило това.
— Ще поискам думата и сама ще им обясня ситуацията.
— И смяташ, че ще ти повярват?
— Вие ми повярвахте, нали? — Изражението й не се промени и аз се изправих от мястото си. — Нали?