— Аз ще се заема — каза Огнена Мария. — Знам къде се намира. — Тя подсвирна на подчинените си и всички вкупом напуснаха залата.
— Повелителке — каза един медиум, снемайки шапката си, — в книжката се разказва за тези създания, но как да се отнасяме към тях в действителност? С преклонение или със страх?
— Със страх — изръмжа Ерай.
— Или с преклонение — склони глава Лусида. — Няма да отхвърлим почитта ви.
— Не знам за страха — казах, хвърляйки й твърд поглед, — но преклонението го запазете за себе си. — Пред погледа ми играеха тъмни петна. — Сцион може да проповядва своя естествен ред, а Белият заклинател — прословутата си йерархия на зрящите. Ние ще им отвърнем ясно и силно — и то с действия, понеже не се вслушват в думите ни. Всички ще бъдем едно… ще бъдем Орденът на ясновидците.
След тези думи тъмните петна се сляха в едно и зрението ми угасна.
Нямам представа какво се е случило по-нататък.
Вече не бях Бледата бродница от секция I-4, птичката в позлатена клетка на Джаксън Хол. Бях се превърнала в Черната пеперуда, Повелителка на синдиката и все още най-издирваната личност в сционски Лондон. Лежах свита сред червените анемонии в безопасността на своята сънорама, потопена в топлата кръв на прераждането.
Пораженията този път не бяха толкова тежки. Просто няколко нащърбвания и вдлъбнатини в духовната ми броня. Много по-зле бе пострадало тялото ми.
Когато се изтръгнах от сенките, видях, че лежа върху килим, а под главата ми е подложено сгънато палто. Прогизналите от кръв дрехи бяха снети от мен, а отстрани гореше газена лампа. Не беше студено, но отнякъде се процеждаше леко течение, което сякаш подлютяваше раните ми.
Прокашлях се.
Изгаряща болка прониза ребрата и тила ми. Още болежки се обадиха по цялото ми тяло — челюстта, краката, кръста ми. Понечих да изпищя, но от гърлото ми се изтръгна само дрезгав стон.
Когато пристъпът утихна, не смеех повече да помръдна.
Джаксън вероятно се чувстваше по-добре. Леко главоболие, някоя и друга синина. Вероятно вече кроеше планове как да ме лиши от властта над синдиката.
Е, можеше да опита.
Отвън цял Лондон навярно се намираше в брожение заради моята победа. Не се заблуждавах, че Вехтошарят току-така ще се признае за победен. Опитите му за отмъщение нямаше да закъснеят.
Той бе възнамерявал да постави свой човек начело на зрящите. Вероятно Нечестивата дама, съдейки по онова, което бях видяла на турнира. Цял куп участници бяха подкупени, за да се отърват от мен и да й осигурят короната. Но ето че вместо сама да умра, аз бях убила нея и така бях сложила прът в колелата му. Пионката му бе мъртва и той щеше да жадува за разплата.
След известно време — не знаех дали минута или час, иззад сценичните завеси се показа силует. Напрегнах се и затърсих опипом ножа си, но онзи, който се появи в светлината на газената лампа бе Лордът.
— Добър вечер, Повелителке — припламна с очи той.
— Не се чувствам никак царствено — отвърнах с изтръпнала от болка челюст.
— Да, трябва да призная, че видът ти не е особено величествен. Но въпреки това си Повелителка на Ордена на ясновидците. — Той приседна до мен и скръсти ръце. — Интересно име.
— Кое време е? — докоснах с ръка бинтованата си страна. — Ти добре ли си?
— Куршумите не причиняват трайна вреда на Рефаимите. А иначе турнирът свърши преди два часа. Доктор Нигорд няма да е доволен, че си се събудила.
— Да не му казваме тогава. — С мъка отпих от подадената манерка с вода. Тя имаше вкус на кръв. — Моля те, кажи ми, че имаш амарант.
— За съжаление, не. Доктор Нигорд отиде до Севън Дайълс да прибере вещите ти. Цитирам: „преди Джаксън да ги е продал“. Останалите се присъединиха към Огнена Мария и претърсват клуба на Игуменката за доказателства за ролята на Вехтошаря.
Ник бе проявил обичайната предвидливост, типична за един оракул.
— Няма да намерят нищо у Игуменката — казах. — Тя бе просто средство, вместилище за неговия полтъргайст. Който сигурно пак ще се върне.
— И ти ще си готова за него.
Погледнах го внимателно.
— Това беше онзи полтъргайст, нали?
— Да — присви устни той. — Стар враг.
— Тогава как е възможно Игуменката да го контролира?
— Това същество се подчинява единствено на Нашира. Тя трябва да му е наредила да приема заповеди от нея.
Смисълът на думите бавно достигна до мен. Значи сивият пазар не беше само между синдиката и Сцион. Трябваше да има директна връзка и с Рефаимите. Светът изведнъж стана твърде голям и сложен за малката, изпълнена с болка черупка, която представляваше черепът ми. Затворих очи и го изолирах навън. Щях да се занимавам с всичко това, когато мозъкът ми се избистри. Ако мислех за него сега, щях да се пръсна.