— Извинявай, така и не попитах за името ти — обърнах се към полиглота.
— Няма проблем — отговори той с лек, мелодичен глас. — Наричам се Джоузеф, но всички ми казват Джос.
— Ясно. — Огледах ъглите на мазето и усетих свиване в гърлото. — Някой друг успя ли да избяга?
— Не мисля.
— Хванахме нелегално такси от Уайтчапъл — обади се Феликс. — С нас имаше и още двама, но те са…
— Мъртви. — Агата допря кърпичка до устата си и се изкашля. Когато я отдръпна, по нея имаше петна кръв. — Момичето не можеше да приема храна. Момчето пък се хвърли в канала. Съжалявам, миличка.
Побиха ме студени тръпки.
— Момчето… — попитах — не е било нямо, нали?
— Не, Майкъл се измъкна — отговори вместо нея Джос. — Побягна към Темза и оттогава никой не го е виждал.
Не беше редно да изпитвам облекчение — в крайна сметка друг зрящ се бе простил с живота, но мисълта, че Майкъл е могъл да пострада, ми причиняваше почти физическа болка.
— Случайно да си намерила още някого? — почеса се по врата Феликс.
— Още не. А и не знам къде да ги търся.
— Ти самата къде си се настанила?
— В стая под наем. По-добре да не знаете точното място. Тук в безопасност ли сте?
— В безопасност са — каза Агата, като потупа ръката на Айви. — Не се тревожи, Бледа броднице, няма да ги изпускам от очи.
Феликс й хвърли колеблива усмивка.
— Засега тук ни устройва. Камдън изглежда спокойно място. А и навсякъде е по-добре от… там, където бяхме преди.
Коленичих край Айви, която продължаваше да не помръдва.
— Аз й бях тарторка — каза Агата, като сне дантеления си шал и покри раменете й. — Отначало помислих, че ми е избягала. Пратих всичките малки негодници да я търсят, но от нея нямаше и следа. Тогава разбрах, че трябва да са я прибрали.
— Сигурно страшно ти е липсвала — изгледах изпод вежди Агата. Тарторите прибираха клошари и ги обучаваха да просят и крадат, като често им причиняваха жестоки увреждания, за да предизвикват повече жалост.
— Да — отвърна тя, без да издаде, че е доловила иронията. — Тази тук ми беше като родна дъщеря. — После се изправи и потърка кръста си. — Е, аз ще ви оставям, че горе ме чака работа.
Вратата щракна след нея и кашлицата й отекна в стълбището. Феликс се пресегна и леко побутна спящата.
— Айви. Пейдж е тук.
Пробуждането отне известно време. Джос й помогна да приседне, като я подпря с две възглавници. Тя изпъшка и притисна с длан ребрата си. Щом тъмните й очи успяха да ме фокусират, се усмихна, показвайки дупка от избит зъб в устата си.
— Май отървах кожата.
— Агата каза, че не бива да се движиш — каза притеснено Джос.
— Нищо ми няма. Старата винаги е била голяма паника. Какво ще кажете да пратим покана на Тубан да ме посети на смъртния одър. Сигурна съм, че ще е доволен да се наслади на плодовете от своя труд.
Никой не се усмихна на шегата, толкова окаян беше видът й.
— Значи Агата е твоя тарторка? — попитах.
— Да, но не е като другите. Аз й вярвам. Прибра ме от улицата, когато умирах от глад. — Айви се загърна по-плътно с шала. — Тя ще ни скрие от Вехтошаря. Никога не го е харесвала.
— Защо трябва да се криете от него? — Приседнах на матрака до нея. — Той не е ли босът на вашата секция?
— Защото е зъл и жесток.
— Че кой бос не е?
— Повярвай ми, не ти трябва да имаш вземане-даване с него, а и той няма да се зарадва, ако узнае, че шайка бегълци се спотайват на територията му. Никой не знае как изглежда, но Агата го е виждала един или два пъти. Тя отговаря за скривалището отдавна, още отпреди аз да заработя за нея.
— Той няма ли си момиче? — обади се Нел.
— Не съм сигурна. — Айви докосна с ръка обръснатата си глава, поглеждайки встрани. — Тук всички са много потайни.
Трябваше да поразпитам Джаксън за този бос. Стига някога да се срещнех отново с него, разбира се.
— Защо тогава изобщо сте дошли тук? — попитах Нел.
— А къде другаде да отидем? — направи гримаса тя. — Нямаме пари за квартира, нито приятели, които да ни приютят.
— Виж, Пейдж — намеси се Феликс, — трябва да решим какво да правим, и то бързо. Сцион е наясно, че знаем прекалено много, и ще ни търси с всички средства.
— Вече пуснах призив за среща на Неестественото събрание. Съществуването на Рефаимите не бива да остава в тайна. Всеки зрящ в Лондон има право да знае какво ни причинява Архонтството.