След десетина минути релсите завибрираха и всички замръзнахме по местата си. Празният влак, с който бяхме напуснали своя затвор, профуча покрай нас като вихър от светлина и лъскав метал, насочвайки се към Архонтството.
Краката ми вече се подгъваха от изтощение, когато достигнахме зеленикаво електронно табло.
— Фурия — извиках. — Разбираш ли какво пише там?
— Че пътят напред е чист и че влакът е програмиран да вземе второто отклонение вдясно — отвърна Даница.
— Дали ние да не тръгнем по първото?
— Не виждам какъв друг избор имаме. Отклонението вляво е зазидано.
Зад завоя тунелът се разширяваше и ние се впуснахме в бяг. Ник носеше Айви, която бе толкова изнемощяла, че се чудех как изобщо е успяла да се качи с нас.
Второто разклонение бе ярко осветено в бяло и на входа му бе завинтена табела с надпис УЕСТМИНСТЪР, 2500 М, докато отворът на първото зееше пред нас черен като катран и неговият надпис гласеше ТАУЪР3, 800 М. Притиснах пръст до устните си. Ако на перона в Уестминстър ни чакаше отряд жандарми, те вече бяха видели празния влак и нищо чудно да се бяха впуснали да ни търсят из тунелите.
Пред нас се стрелна едър кафяв плъх. Майкъл отскочи сепнато, но Надин се загледа подир него с думите:
— Интересно с какво ли се хранят?
Отговорът много скоро дойде сам. С напредването ни гадинките непрестанно се множаха и топуркането им изпълваше мрака, докато накрая потрепващият лъч от фенера на Зийк не освети труп на мъж. Той бе облечен в жалките дрипи на харли, а гръдният му кош явно бе премазван неведнъж от колелата на влак. Плъховете продължаваха да се хранят с останките от плътта му.
— Ръката му още е върху третата релса — отбеляза Ник. — Тръгнал е без фенер, горкият.
— Как ли е стигнал сам чак дотук? — поклати глава една от зрящите.
Друга тихо изхлипа от жал по този харли, избягал от своя затвор и почти успял да се добере до дома.
Най-сетне пред нас се показа перон. Прекрачих релсите и е мъка се изкачих върху него. Насочих фенера през лепкавия мрак и лъчът му разкри бели каменни стени, пръскачка за дезинфекция и склад, пълен със сгъваеми носилки: огледален образ на приемната станция в другия край на линията. Вонята на хлор бе толкова силна, че насълзяваше очите. Да не би тези хора да мислеха, че ще хванат чума от нас? Вероятно дезинфекцираха всичко, след като ни натоварят на влака, от страх да не се заразят с ясновидство. Представих си как и аз самата съм преминала оттук, прикована за носилката, разкъсвана от виденията на флукса, блъскана грубо от хора в бели престилки.
Огледахме всяко кътче, но никъде нямаше и следа от охрана. На стената бе завинтена гигантска табела — червен ромб, пресечен на две от синя ивица, а върху тях едри бели букви:
СТАНЦИЯ „ТАУЪР“
Не ми трябваше карта, за да знам, че лондонското метро официално няма такава станция. Под табелата съзрях по-малка метална пластина. Избърсах я от прахта и разчетох гравирания надпис: ПЕТОРНАТА ЛИНИЯ. Имаше схема, изобразяваща местоположението на пет тайни спирки под цитаделата, а от съвсем дребен текст се разбираше, че те са създадени още с първоначалното изграждане на метрото.
— Как сме позволили да се стигне дотук? — промърмори Ник, застанал до мен.
— При това някои от нас са държани в Тауър с години, преди да заслужат честта да се повозят.
Той постави ръка върху рамото ми.
— Помниш ли как са те свалили долу?
— Не, бях дрогирана с флукс.
Пред очите ми заплува рояк от малки петна и аз вдигнах пръсти към слепоочията си. Амарантът, даден от Лорда, бе изцелил повечето поражения, нанесени на сънорамата ми, но все още изпитвах леко гадене и на моменти зрението ми изневеряваше.
— Не бива да спираме — казах, наблюдавайки как останалите се изкатерват по перона.
Имаше два изхода — товарен асансьор, достатъчно голям, за да побере няколко носилки, и тежка метална врата с надпис ПОЖАРЕН ИЗХОД.
— Май ще се изкачим по стълбите — каза Ник, като отиде до нея и я отвори. — Някой да е запознат с разположението на Тауър?
Единствената част от него, която познавах, бе Бялата кула, сърцето на затворническия комплекс, управляван от елитните сили за сигурност, наричани Гвардия за извънредни ситуации. В синдиката им казвахме просто Гарваните — жестоки, облечени в черно Жандарми, разполагащи с безкраен арсенал от методи за мъчение.
3
Тауър (Tower of London, букв. Кулата на Лондон) — името на целия замък идва от централната, т.нар. Бяла кула. — Б.пр.