Над главите ни се включиха още няколко сирени, присъединявайки се към общия хор. Опитах да отворя портата, но без успех. Крилата се държаха от верига, заключена с катинар. Щом видя това, Надин ме избута встрани и извади от торбичката си малка, плоска отвертка и още някакъв тънък инструмент и ги напъха в ключалката.
— Може да отнеме известно време — промърмори със заглушен от шума глас. — Механизмът е ръждясал.
— Нямаме „известно време“.
— Просто доведете останалите — отвърна тя, без да снема поглед от катинара. — Нека всички бъдат готови.
Докато говорехме, телефонът на Ник избръмча и той го вдигна до ухото си.
— Елайза ще дойде веднага щом има възможност — каза след секунда. — Междувременно ще прати бандата на Скачащия Джак6 да ни помогне.
— Кога ще са тук?
— До десетина минути.
Десетина минути бяха твърде много.
Лъчът на прожектора се движеше над главите ни, претърсвайки крепостта. Нел се отдръпна от пътя му, примигвайки срещу ослепителния блясък. Притисна се в ъгъла със скръстени ръце, дишайки шумно през носа си.
Аз крачех напред-назад, опипвайки всеки сантиметър от тухлената стена. Ако Гарваните обикаляха комплекса, скоро пак щяха да минат оттук. Трябваше час по-скоро да отворим портата, да изведем затворниците и да върнем катинара на мястото му. Забих пръсти в процепа между вратите на асансьора, мъчейки се да ги разделя, но те не помръдваха.
На няколко крачки от мен Надин продължаваше усилията си. Работеше под неудобен ъгъл, защото катинарът се намираше от външната страна, но ръцете й се движеха уверено. Зийк се появи откъм стълбището начело на група тревожни зрящи. Направих му знаех да остане на място, поклащайки отрицателно глава.
В този момент катинарът изщрака. Помогнахме на Надин да свали тежките вериги от решетките, като внимавахме да не дрънчат твърде силно, и с общи усилия отворихме Портата на предателите. Тя изстърга по пода, а ръждивите й панти простенаха, но сирените заглушиха шума. Нел изтича нагоре по стълбите и ни махна с ръка да я последваме.
— Всички изходи вероятно ще са завардени — каза, щом доближих. — Този катинар беше най-лесната част. Ще се наложи да изкатерим южната стена.
Катерене. Поне в това ме биваше. Подвикнах на Ник да доведе останалите и тръгнах приведена напред, сграбчила револвера в двете си ръце. Други стълби водеха към кулите от двете страни на портата. Оттам един бърз скок щеше да ни отведе до бойниците на съседната стена, която се оказа много по-ниска, отколкото предполагах. Явно Сцион не очакваше зрящите да стигнат чак дотук, дори и да се измъкнеха от Кървавата кула. Засилих се и скочих, лека като сянка. Щом се озовах между бойниците, гърдите ми се свиха.
Ето го най-сетне и него.
Лондон.
Отвъд стената започваше стръмен скат, спускащ се към Темза. Отляво беше Тауър Бридж. Ако тръгнехме надясно, щяхме да успеем незабелязано да заобиколим комплекса и да стигнем главния път. Ник извади от джоба си торбичка с талк и натри дланите си.
— Аз ще се спусна пръв. Ти помогни на останалите. Елайза ще ни чака долу на пътя.
Огледах внимателно моста, търсейки снайперисти. Такива не се виждаха, но долових три сънорами.
Ник се прехвърли и увисна между бойниците с лице към стената. Краката му търсеха опора, отронвайки дребни камъчета.
— Внимавай — прошепнах, макар че нямаше нужда да го казвам. Той умееше да се катери по-добре, отколкото аз можех да ходя.
Той ми хвърли бърза усмивка, след което се пусна и се приземи в подножието с меко приклякване.
Изпитах неприятно усещане от това, че сега стената се намираше между нас.
Обърнах се да поема първия затворник. Оказа се Айви, поддържана от двете страни от Майкъл и Нел.
— Оттук, Айви — улових я за лакътя и я поведох към бойниците. Тя цялата трепереше и аз смъкнах от раменете си палтото на Ник, за да я загърна, оставайки само по бялата си рокля.
С общи усилия я прехвърлихме през стената, а Ник я пое отдолу и я спусна на тревата.
— По-живо, Майкъл, първо ранените — казах с по-твърд тон, отколкото възнамерявах, и той се върна да помогне на куцащия Феликс.
Постепенно затворниците преминаваха — Ела, Лоте, после един прежълтял кристалист и един авгур със счупена китка. Всеки оставаше на мястото си, охраняван от Ник с неговия пистолет. Когато дойде ред на Майкъл, той изведнъж се оказа изтласкан встрани от Джаксън. Бившият ми бос се изкатери по бойниците с лекота, метна бастуна си от другата страна и се приведе над мен.
6
Скачащия Джак (Spring-heeled Jack) — герой от популярна градска легенда от викторианската епоха, способен да прави огромни скокове. — Б.пр.