— В какви размери смяташ, че можеш да го направиш? — попита ме той практично.
Замислих се. Неочаквано се оказах тласнат към обичайно и все пак непознато предназначение.
— Зависи на каква цел ще го посветите. Ако използваме плаки с фини ленти, като всяка от тях замества един микромодул, могат да се поберат до 100–200 части в кубически сантиметър. В най-добрия случай бих успял да побера в този микрорадиоблок до 600 части.
— За това, което преследвам, е малко — изрече с презрение Погор.
Знаех го, преди да ми го каже. Впрочем споменах плаките с лентите само така, за да му отмъстя. Той защо ме дразни със своите допотопни записки! Освен това долових, че ще започне нещо като наддаване, което естествено ме привличаше. Представа нямах колко силно ще играе старецът.
— Ако имате намерение хапчето да бъде по-малко или да побира повече части, бих могъл да използвам плътните схеми. Частите ще бъдат заместени с електроактивни прибавки, включително с безкрайно малкия кристал на полупроводника.
— Мене, Бърла, не ме интересуват твоите технически проблеми — подхвана академикът с известна студенина. — Ти си молетронист, а не аз. В качеството си на клиент те моля да ми съобщиш конкретно какви ще бъдат габаритите.
— Хиляда части в кубически сантиметър.
— Значи 10 на 3-та степен. Ужасно малко!
Той беше прав. Дотогава се забавлявах, сякаш бях забравил молетронните приспособления.
— Още не сте ми казали какви задачи трябва да изпълнява микрохапчето — изплъзнах се умело.
— Ужасно е, Бърла, не разбираш ли? — разгневи се моят „клиент“. — Такова хапче е подходящо за слонове.
Нищо не отвърнах, защото беше явно, че преувеличава.
— Ти ме поставяш пред необходимостта да избирам: малко хапче или такова, което да побира много части. А аз искам двете свойства да бъдат събрани в една и съща „електронна клетка“, но всичко да бъде съвършено.
— Максимална гъстота ще постигнем, ако се опрем на взаимодействието между молекулите и в молекулите.
— Точни цифри искам, Бърла! — заяви властно старецът.
— Е, около един милион части в кубически сантиметър — рекох скромно, въпреки че бях убеден в смайващото въздействие на думите ми.
В същност с това предложение поизпразних чувала си. Знаех, че ако се постарая, мога да създам подобен „интелигентен връх на игла“. Още повече, че имах и някои нововъведения.
Дълбокоуважаваният ми събеседник обаче навъси веждите си и ми направи знак да стана от креслото. Когато се изправих до него, той ме хвана за реверите и ми прошепна като хипнотизатор:
— Дреболии, Бърла! Чуваш ли? Аз искам чрез тебе да започна съревнование с електронния микроскоп. Сега разбираш ли? Чух, че се е стигнало до събирането даже на един милиард части в кубически сантиметър…
— Да, наистина — признах слисан.
— И пак е много малко! 10 на 9-та нищо не значи.
— Но какво…? — произнесох с уважение, примесено със страх.
— Пак ли започваш с многото въпроси!? Способността на човешкия ум е преценена като 10 на 12-та двуелементни единици на кубически сантиметър. Това е минимумът, от който се нуждая. Искаш да си отидеш оттук, за да се посветиш на ултрамикроминиатюризирането. Предлагам ти да осъществиш мечтата си. Сега слушай внимателно! Биологията има нужда от уред, който да е по-изкусен и по-бърз от най-съвършения микроскоп. Не хапче, както го нарече ти, а „електронен зародиш“, който да се движи в организма, за да ни изпраща информация за най-фините живи структури. Трябва да създадеш приспособление колкото средно голяма макромолекула, с което да постигнем 10 на 13-та двуелементни единици на кубически сантиметър. Този „изкуствен вирус“ ще има следните способности: ще се движи чрез дистанционно управление, да речем, по кръвен път; ще изпраща образи, които ще се отразяват върху екран; ще предава непрекъснато комплексна информация (налягане, температура, киселинност и т.н.); постоянно ще посочва мястото, на което се намира; ще бъде снабден със защитно устройство против бактериите, които са по-големи от „хапчето“. Разбра ли, Бърла? Приеми казаното сега като епилог на бележките, които ти прочетох одеве. Може би това е последното ми желание. Все пак се надявам, че ще побързаш, за да ме зарадваш с осъществяването и на тази ми мечта. Смятам, че бях ясен. От утре ще поемеш новата научна секция. Ще отговаряш за проблемите по ултрамолектроника. Ще предадеш на професор Гряву работен план и списък със сътрудниците и апаратурата. Когато имаш нужда от нещо, ще идваш при мене.
Старецът ме нокаутира.
Неясен и коварен вътрешен глас ми прошепна, че и аз съм станал „макромолекула“.