Още на следващия ден здраво се хванах за работа. По онова време все пак се надявах, че ще прекарам отпуската си на море, но то започваше да се отдалечава на хоризонта.
Може би ще помислите, че след твърде рязката ми раздяла с Ориана не съм пожелал да я видя отново. Лъжете се. Исках да я видя. Трябваше да знам какво имаше да ми казва. Следователно попитах къде мога да я намеря. Очакваше ме разочарование. Ориана беше заминала от Букурещ. Къде ли е отишла? Загадка. Но ме увериха, че ще се върне. Можех да се надявам, че ще науча защо я е зарадвала срещата й с мене. И защо ме смяташе за важна личност. В края на краищата, когато се видим отново, аз наистина ще бъда знаменитост. Думи! Е, ако осъществя „лудостта“ на стареца, тогава да, ще бъда като Раймондус Лулус5 и няма да съществуват пречки да не позволя на Ориана да ми се възхищава до края на нейния и на моя живот.
Често съм си мислил, че изследователят или артистът е интересен не в момента, когато представя своя разработка или получава награда, а преди това. Естествено, творбата е върховно доказателство за заслугите на един човек. Ала пътищата на творчеството са толкова сложни, че тя понякога не дава истинска представа за живота на твореца. В мига на победата големите вълнения и съмнения, възвишените проблясъци на вдъхновението отдавна са изчерпани. Създателят се е превърнал в обикновен човек. Откровено казано, не всякога успехът е мерило за стойността на дадено изследване. След като открил бактериофага, Феликс Дерей се опитал да лекува болести с помощта на този вирус, който яде бактерии. Трудил се години наред, но без резултат, и едва десет години след смъртта му Никонов осъществи мечтата му.
Забелязвам обаче, че като посещавам академик Погор, се влияя от неговия стил. Накратко, искам да кажа, че техническите подробности на „електронния зародиш“ нямат голямо значение, най-вече за това, че в края на краищата събитията взеха изненадващ обрат. Все пак в тези приключения определена роля имаха и моите усилия.
Може би ще се смеете, но още преди да създам електронната си рожба, аз й измислих име. Обикновено така постъпват всички родители. Впрочем защо да можем да кръщаваме самолет или термоядрен реактор, а да нямаме право да наричаме галено някое приспособление за проучване на човешкото тяло в най-скритите му части? Фактът, че като го създам, то ще бъде видимо само под електронен микроскоп, не беше в състояние да ми попречи. Така че нарекох го Джеми6. Струва ми се, че звучи приятно. Напомня за името на едно от седемте джуджета и отговаря на целта, за която беше създадено: електронен макромолекулярен изследователски зародиш.
По същото време посетих професор Никодим, защото сметнах, че ще имам възможност да подновя старите връзки. Пристигнах радостен, а си тръгнах изненадан и разочарован. Но по-добре да ви предам разговора:
— Е, Бърла, надявам се, че сега си доволен — ми каза бившият ми директор.
— Донякъде. Монтирах „мозъка“, а новата задача, която ми поставиха, е интересна и е от нашата специалност.
— Всичко е добре, когато свърши добре — направи извод Никодим. — Впрочем лятото дойде. Взе ли си отпуска да ходиш на море?
— Много мило, че не сте забравили. Ще си взема отпуска. Но имам нужда от вашата помощ.
— Затова ли си дошъл? Не се безпокой. Поговори с Пътрашку да ти осигури място в Мамая.
— Благодаря ви, но предпочитам във „Втори май“ където имам един познат. Не искам някакви необикновени удобства, а най-простите елементи на природата аз, небето, морето и пясъка.
— Пустият му Бърла — засмя се директорът. — Никак не си се променил. Тогава с какво искаш да ти помогна?
— Ще бъда кратък. Другарят академик Погор по иска да създам „електронен зародиш“. (Изброих съответните параметри.) Моля ви да ми разрешите тук да изработя тази дяволия.
— Аха! — кратко рече Никодим и стана сериозен. — Бих могъл да удовлетворя искането ти, но не ще го сторя.
— Не разбирам. Винаги сте проявявали разбиране…
— Съжалявам, Бърла, но е изключено.
— Чух, че Балота…
— Наистина Балота постигна рекордно сгъстяване, като използва и твоите разработки.
— Следователно трудът ми ще бъде много улеснен.
— А ти защо монтира там, в ИМБ, онзи „мозък“?
— Наистина не разбирам — разгневих се аз, — сякаш го правите нарочно, за да ми създавате затруднения.
— В същност условията на облога ще ти създадат трудности — процеди директорът и в този миг не разбрах дали се шегува, или говори истината.
— Облог ли? Какъв облог?! — скочих възмутен. — Успокой се, Бърла! — покровителствено ме посъветва Никодим. Говореше със същия глас, с който се обръщаше към мене на изпитите, когато забележеше, че съм се ядосал от някоя невероятна задача. Понякога измисляше подобни загадки не за да ме „заключи“ в стаята през ваканцията, а за да ми създаде наслада.
5
Раймондус Лулус (1235–1315), испански мислител, който измислил „машинка на истината“, първия предвестник, макар и неясен, за възможностите на математическата логика и на изчислителните машини. Б.а.