Анна се усмихна лъчезарно:
— Председателят Ръдин заяви официално, че според него номинирането на доктор Кенеди за поста шеф на ЦРУ е огромна грешка.
— Мисля, че председателят Ръдин заседава в Конгреса, не в Сената — отвърна президентът. Самият той бе имал няколко спречквания със своя съпартиец и никак не го харесваше.
— Да, но е председател на Постоянната работна комисия на Конгреса по разузнаването — настоя Райли.
— Така е, но това означава и че няма никакви правомощия по утвърждаването на доктор Кенеди.
— Но той ръководи комисията, която одобрява бюджета на Управлението! Не сте ли поне малко загрижен, че председателят Ръдин не е съгласен с избора на доктор Кенеди?
Президентът изобрази престорена усмивка.
— Не виждам за какво трябва да се тревожа, Анна. Председателят Ръдин не е чак толкова нещастен. Освен ако не иска да се оплаче за нещо. — Хейс намигна на Райли и се обърна към прессекретаря си. Прессекретарят изведе журналистите от залата. Президентът и неговите гости останаха насаме.
ГЛАВА 4
Рап си взе душ и се облече. Сложи си тъмносив еднореден костюм, бяла риза и вратовръзка в бургундскочервено. Излезе от къщата малко по-рано от необходимото. Докато пътуваше по Околовръстното, от източната част на града към западната, се опитваше да си припомни още веднъж детайлите от последната си мисия. Винаги се бе чувствал сигурен, че самоличността му се пази в строга тайна. Движеше се свободно из Вашингтон, без да го е страх, че ще го разпознае някой, който може би знае, че той не се занимава само с управлението на малка компютърна консултантска фирма. Единствените хора, с които поддържаше по-постоянна връзка, бяха неколцина състезатели по триатлон, които живееха в района на Балтимор-Вашингтон. От време на време тренираха заедно, но дори и това се прекрати преди няколко години, когато Рап се оттегли от спорта.
Докато се промушваше през натовареното движение, изреждаше наум подробностите от това, което се беше случило по време на последната му мисия в Германия. Именно там всичко започна да се обърква. Само преди месец Кенеди го беше повикала да изпълни една много деликатна задача. Германският индустриалец граф Хайнрих Хагенмилер, беше уличен в продажба на заводско оборудване с двойно предназначение на иракчаните. Оборудване, което беше жизненоважно за производството на ядрени оръжия. Работата на Рап беше проста, не като тези, които беше вършил преди. Той отлетя за Германия, където се срещна с двама съпрузи, Том и Джейн Хофман. Те бяха на мястото вече седмица и провеждаха наблюдение на графа. Представящи се за агенти от федералната криминална служба на Германия, БКР, те се промъкнаха в имението на Хагенмилер по време на парти, което графът организираше. Рап влезе в къщата заедно с Джейн Хофман, а съпругът й остана да чака отвън при колата.
Всичко вървеше по план. Графът изостави за малко гостите си и отиде с тях в кабинета си. Придружаваха го неговият адвокат и бодигардът му. В това нямаше нищо изненадващо. Рап уби графа с един добре премерен изстрел от 22-калибровия пистолет със заглушител „Люгер“, а после обезвреди и адвоката и бодигарда, без да му се наложи да ги убива. Когато се обърна към Джейн, за да я помоли да сложи белезници на адвоката, с изненада видя, че срещу него е насочено дулото на нейния пистолет. И тук всичко се разби на пух и прах. Тя стреля в гърдите му два пъти, куршумите го събориха на земята. Главата му се блъсна в библиотечната стълба. После всичко потъна в мрак.
Това, което Хофманови не знаеха, беше, че той има куршумоустойчива тъкан „Кевлар“, зашита в коженото яке. Когато се събуди, след почти пет минути, Хофманови ги нямаше, бодигардът беше мъртъв, а от раната в главата на Рап се беше образувала локва кръв. Следващият ход му хрумна инстинктивно. Да отклони вниманието и да изчезне. Той подпали кабинета, заличи собствената си кръв и открадна кола от паркинга на имението. Рап никога не отиваше на мисия, без да планира в подробности маршрутите си за бягство, в случай че нещо се обърка. Опитът му си каза думата и до обяд на следващия ден, без никаква помощ от Управлението, той беше в безопасност извън Германия.
За първи път в кариерата му в борбата с тероризма той се беше сблъскал с най-мръсната страна на занаята — възможността да е станал излишен и да искат да го премахнат неговите хора. В този свят излишните обикновено ги изтриваха от сметките. Рап не можеше да се сети за нищо по-лошо, освен да е предаден или от Стансфийлд, или от Кенеди. Той им имаше доверие. Повече, отколкото на всеки друг. За щастие след завръщането си в Америка той откри, че не те са го предали. Проблемът беше друг. Изтичане на информация. Някъде, по някакъв начин, някой беше разбрал за него и му беше подготвил капан. Стансфийлд и Кенеди откриха, че човек на име Питър Камерън е наел Хофманови, за да го убият. Рап тъкмо се готвеше да се изправи лице в лице с Камерън, когато го намери мъртъв в кабинета му.