Рап огледа сцената пред него. „Оазис 1“ беше страхотно място. То свидетелстваше за инициатива от страна на военните — нещо, с което те не бяха прочути. Скалното образувание се издигаше над пустинята на височина приблизително сто метра и беше с формата на купа с лека вдлъбнатина в югозападния край. Купата имаше диаметър над сто и петдесет метра. Вътрешността й беше покрита с камуфлажна мрежа. Мрежата, с дължина над сто метра, беше силно опъната от единия до другия край. Отдолу бяха подредени четири високоусъвършенствани хеликоптера „МН–47Е Чинук“, по които се бяха покатерили наземните техници и проверяваха всеки един квадратен сантиметър от агрегатите им, за да се уверят, че поверените им птици са в идеално състояние. Гигантът с два двигателя беше новото работно конче на 160-и полк.
160-и авиационен полк за специални операции на Сухопътните сили, разположен до форт Кембъл, се смята за дом на най-добрите пилоти на хеликоптери в света. Единствените им колеги, които могат да се сравняват с тях, са от Първо крило за специални операции на ВВС, членове на което също щяха да участват в тазвечерната операция. Двете подразделения дължаха сегашната си върхова форма на трагедията, която се случи преди двайсет години. На 24 април 1980 г. американските спецчасти изстрадаха един от най-големите си провали в операцията с кодовото име „Орлов нокът“.
„Орлов нокът“ открои несъответствията и грешките, създадени от десетилетия упорита вражда между различните родове войски и нежеланието да се отпуснат достатъчно средства за Специалните сили. Задачата през онази съдбоносна нощ беше да се освободят петдесет и тримата заложници, държани в американското посолство в Техеран. Аятолах Хомейни и неговата Революционна гвардия бяха завзели сградата на посолството заедно с персонала приблизително шест месеца по-рано. Времето притискаше президента Картър и ако той искаше още четири години да остане на Пенсилвания Авеню № 1600, заложниците трябваше да бъдат върнати у дома.
Операцията бе планирана като първото изпитание в действие на суперсекретния отряд на армията за борба с тероризма „Делта“. През онази студена априлска вечер пет транспортни самолета и въздушни цистерни С–130 трябваше да се срещнат с осем хеликоптера „RH–53D Сий Стелиън“ на място, означено като „Пустиня 1“. Хеликоптерите после трябваше да презаредят с гориво и да закарат командосите от „Делта“ до една местност в планините около Техеран. За нещастие мисията претърпя пълно фиаско, след като два от осемте хеликоптера „Си Стелиън“ загубиха ориентация по пътя към „Пустиня 1“, а на трети се появиха механични повреди. Не бяха останали достатъчно хеликоптери, за да се довърши започнатото, затова операцията беше отменена. И тук положението се влоши още повече.
Докато един от „Морските жребци“ маневрираше за презареждане с гориво, перката удари ЕС–130Е и двете машини, хеликоптерът и самолетът, избухнаха в пламъци. Екипът трябваше спешно да се евакуира, като остави в пустинята всичките хеликоптери и горящия самолет.
Веднага след катастрофата военните създадоха група за разследване, която трябваше да успокои критиките в медиите и на Капитолия. Адмирал Джеймс Холоуей беше председател на групата и за щастие на Специалните сили той не си го изкара на тях. Групата състави документ, който стана известен като Докладът „Холоуей“. В него ясно бяха изложени несъответствията при операция „Орлов нокът“. Най-напред в списъка беше въпросът за хеликоптерите. Докладът заключаваше, че за да имат шансове за успех тайните операции в бъдеще, военните трябва значително да подобрят въздушните действия с хеликоптери.