Резултатът беше формирането на секретна авиационна част, означена като „Оперативен отряд 160“. Четирийсет висококвалифицирани кандидати бяха подбрани, за да съставят отряда. От тези първоначални четирийсет пилоти повече от половин дузина загинаха в учебни инциденти, докато караха винтокрилите машини на границата на техническите им възможности, и то в най-неподходящи метеорологични условия. По това време те станаха известни като „Нощните ловци“. В началото на деветдесетте отрядът се беше разраснал значително и наброяваше вече 400 авиатори. Тогава му беше дадено и официалното име — 160-и авиационен полк за специални операции, или АПСО. Пилотите се упражняваха непрекъснато в най-лошите условия, като буквално бръснеха земята със скорост над двеста километра в час. Именно затова са най-добрите пилоти на хеликоптери в света.
Рап многократно беше поверявал живота си в ръцете им. Техниците по поддръжката работеха по хеликоптерите на филтрираната червена светлина. Сцената пред него сякаш беше извадена от научнофантастичен филм. Пилотите седяха в кабините на големите „МН–47Е Чинук“ и също работеха на слабата червена светлина. Понеже щяха да летят при нощни условия, не трябваше да излагат очите си на силна светлина поне един час преди излитането. При тези момчета нямаше да има катастрофи от типа на „Пустиня 1“.
Рап знаеше, че провеждат подробна предполетна проверка на машините. Модернизираните „Чинук“ струваха по 35 милиона долара единият. Всяка от птичките беше способна да транспортира трийсет войници или голям товар. Хеликоптерите бяха оборудвани с Усъвършенствана навигационна система, или УНС. С помощта на двайсет различни системи като Доплеровата навигация, автоматични указатели на курса, указатели на височината на полета, GPS и сума ти компаси и жироскопи УНС казва на пилотите точно къде се намират по всяко време. Машините разполагаха също с високоусъвършенстван радар за следене на релефа и устройство за инфрачервен образ FLIR. Тази интегрирана система позволяваше на пилотите да проникват дълбоко на територията на противника, като следват извивката на терена, във всякакви метеорологични условия, да се приземяват точно на уреченото място и да излитат отново за секунди.
Три от четирите хеликоптера бяха натоварени с белите мерцедеси. Екипът щеше да се раздели и да пътува всеки при своята кола — четирима от „Делта“ във всеки хеликоптер, Рап в средния. Четвъртият „Чинук“ бе поддръжка.
Вратата на командната барака се отвори и скръцването го извади от унеса му. Полковник Грей се показа и изкрещя заповеди на подчинените си. Секунда по-късно майор Бърг, командирът на щурмовия екип, застана до Рап.
— Готов ли си, Удай Хюсеин? — попита на арабски Бърг.
Рап се усмихна.
— Да. Да отиваме да им натрием носа — отвърна също на арабски.
Майор Бърг показа белите си зъби под плътните черни мустаци.
— Предният екип е стигнал на половината път дотам. Дотук няма никакви проблеми.
— Значи е време да се качваме по конете?
— Да. Отпрашваме след пет минути. — Бърг замълча. — Последна възможност да се откажеш.
— Нямаш толкова пари да ми платиш, за да пропусна този шанс.
Вратата на командната барака пак се отвори и оттам излезе полковник Грей.
— Майор Бърг, събирай хората си и се качвайте на хеликоптерите! — Полковникът приближи Рап и протегна ръка за сбогуване. — Късмет, Мич. Де да бях на твое място сега.
Рап знаеше, че полковникът не преиграва. Стисна ръката на Грей. Помисли дали да не предаде по него съобщение за Анна в случай, че не се върне. Но след моментно колебание реши да не го прави. Благодари на полковника и отиде да си вземе екипировката.
Оперативна зала, понеделник следобед
От Капитолия Кенеди отиде направо в Белия дом. Свидетелстването й приключи толкова рязко, че завари медиите неподготвени. Те се бяха настроили за цял един следобед, изпълнен с неприятни въпроси и уклончиви отговори. Когато излезе от Харт Билдинг трийсет минути след като беше дошла, повечето камери пред сградата бяха оставени безстопанствени. Все още имаше доста фотографи, които се опитаха да я хванат как си тръгва, скачайки пред бодигардовете й.
Когато пристигна в Белия дом, телохранителите останаха вън при колите. За нейно нещастие, защото още от входа на Западното крило я подхвана прессекретарката на президента Мишел Бърнард и не я пусна чак до Оперативната зала.
— Айрини, имаш ли нещо против да ми кажеш за какво беше цялата гюрултия?