В седмиците след смъртта на Камерън те научиха някои интересни подробности за бившия служител на ЦРУ, но попаднаха в задънена улица, когато трябваше да разберат за кого е работил той. Кенеди имаше специален екип вътре в Управлението, който започна да се рови из живота на Камерън с надеждата да открие кой го е наел и защо, но Рап си даваше сметка, че не може да очаква много от тях. Камерън беше убит от човека, който го беше наел. Рап беше убеден в това.
Мич Рап поиска да излезе от играта. Повече нямаше да има никакви обекти за ликвидиране, никакви убийства. Искаше да приключи завинаги със смъртта и да се заеме със създаването на живот. Той обичаше Анна повече от всичко на света. Съдбата се беше разпоредила той да спаси живота й и двамата да се влюбят един в друг. При мисълта да я загуби или да не прекара остатъка от дните си с нея той се чувстваше отвратително, което се отразяваше на професионалния му инстинкт. Той губеше форма, беше на път да откачи. По някаква ирония сега, когато беше готов да излезе от Екип „Орион“, не можеше да го стори. Точно в този момент имаше твърде много въпроси, на които искаше да получи отговори.
Трябваше да разбере кой е наел Питър Камерън и защо. Едно беше непрекъснато да се оглежда, докато пътува из Близкия изток, съвсем друго беше да го прави тук, в Съединените щати. Нямаше да може да създаде семейство, ако се тревожеше всеки път когато излизаше от дома си, че някой ще навреди на най-любимите му същества. Не, Рап разбираше, че трябва да доведе нещата докрай. Най-вероятно до кървав край.
Когато пристигна на предния вход на ЦРУ, той вече закъсняваше с пет минути за своята среща, назначена за десет часа. Докато се приближаваше към внушителния контролно-пропускателен пункт, той остана вляво, в колоната от коли на служители от Управлението. На бариерата спря колата си и показа фалшивите си документи на човек от охраната на ЦРУ в черна униформа. Мъжът беше въоръжен с картечен пистолет МР–5, провесен на гърдите му, и голям автоматичен пистолет в найлонов кобур на бедрото. Още дузина от колегите му обикаляха по периметъра, а имаше и други зад постройката с огледално бронирано стъкло и тухли, която беше маскирана отвън да изглежда като съвсем безобиден търговски обект край магистралата. Невидимите служители вътре носеха още по-големи оръжия плюс ръчен преносим ракетен комплекс LAW 80 в случай, че някое тежко превозно средство се опита да си пробие път до сградата на ЦРУ. Управлението се отнасяше към сигурността си много сериозно.
Мъжът провери документите на Рап и му махна да кара напред.
— Приятен ден, сър.
Рап кимна и продължи с колата, минавайки покрай яркожълтите бариери против нежелани моторизирани посетители. Тежките стоманени устройства бяха проектирани да изскочат в един миг и да спрат всякакво неразрешено проникване на територията на Управлението или пък евентуален терорист-камикадзе зад волана на кола, натъпкана с експлозив. Той паркира на място, предназначено за посетители на директора, и мина през една необозначена врата в малко фоайе. Там го чакаше друг пазач, който му направи жест да се качи в асансьора. Рап влезе сам вътре и вратите се затвориха. Асансьорът го качи от подземния гараж направо на седмия етаж, където се намираше кабинетът на директора. Когато вратата се отвори, там го чакаха двама едри мъже в костюми. По-ниският изгледа Рап от главата до петите и му махна да влезе в кабинета на административната секретарка на директора.
Рап се подчини мълчаливо и пристъпи в просторния кабинет. Жената зад бюрото стана и го изненада с думите:
— Добро утро, господин Рап. Искате ли да ви донеса нещо за пиене преди срещата?
— Едно кафе няма да е зле. — Запита се как ли секретарката е узнала името му.
— Сметана или захар?
— Не, благодаря, чисто.
Тя натисна бутона на един от трите телефона и каза:
— Доктор Кенеди, господин Рап е тук за срещата ви в десет часа.
— Благодаря ти, Доти. Прати го при мен.
Доти стана иззад бюрото и наля на Рап кафе в синя фирмена чаша на Централното разузнавателно управление. После го въведе в кабинета на доктор Кенеди и затвори вратата след него.
Кенеди седеше в другия край на дългото помещение, сред купчина кутии с папки, натрупани върху конферентната маса. Рап беше идвал тук два пъти досега и се огледа, за да види какво се е променило след смъртта на Стансфийлд. Изглежда, почти всичко си беше на мястото. Фотографиите на стария шпионин и наградите му още си висяха на стената. Запита се дали това е пропуск, или Кенеди не искаше да се разделя със своя учител.