Бърнард имаше една от най-стресовите професии във Вашингтон.
Кенеди я харесваше и не й завиждаше за положението, в което се беше озовала.
— Какво ти каза президентът?
— Нищо. Това е проблемът. — Бърнард се огледа, за да се увери, че никой от пресата не ги подслушва. — Чакалите са по петите ми, а аз изглеждам в очите им като идиот. Не мога да потвърдя или отхвърля нищо. Изглеждам така, сякаш изобщо не съм в час.
— Не е толкова страшно, Мишел.
— Колко скапани са нещата? — не мирясваше Бърнард.
Изчакаха двама служители от Белия дом да ги подминат и Кенеди отговори:
— Приготви се за дълга нощ.
— Толкова ли е зле?
— Не бих казала; само те предупреждавам, че нощта ще е дълга.
Бърнард я изгледа тревожно:
— Как, по дяволите, можеш да си толкова спокойна? За Бога, Айрини, те искат да те изгорят на клада!
Кенеди спря пред външната врата на Оперативната зала и набра личния си код за достъп. После каза:
— Не се притеснявай, никого няма да горят на клада. — Отвори тежката врата и добави: — Обещавам да ти кажа нещо до довечера. Имай ми доверие, дотогава е по-добре да не знаеш какво става. — Кенеди затвори вратата след себе си и отвори друга от лявата си страна.
Защитената срещу подслушване конферентна зала беше претъпкана с хора. Генерал Флъд с четиримата си помощници, министърът на отбраната Кълбъртсън, Кейси Бърн, заместник-държавният секретар, Майкъл Хейк, съветникът по националната сигурност — всички бяха тук. Президентът, както винаги, беше седнал начело на масата. Той се обърна, за да види кой влиза. Когато съзря Кенеди, веднага стана.
— Айрини, страхотна работа. Оправи се с Джетланд като истински професионалист.
— Благодаря ви, сър. Спечелихме си малко време, но се боя, че никак не е много. Какво е положението с операцията?
— Седни тук. — Президентът побутна един стол. Кенеди се настани между генерал Флъд и Хейс. Флъд държеше по една слушалка, долепена до всяко ухо.
Президентът посочи към един от трите големи екрана на стената.
— Това е образ в реално време от AWACS, който патрулира над северните района на Саудитска Арабия. — На екрана се виждаше по-голямата част от Ирак, Кувейт и северната част на Персийския залив, както и северните и източните части на Саудитска Арабия. Образът се предаваше чрез спътник от самолет „Е–3 Сентри“, оборудван със система AWACS. Това бяха самолети „Боинг 707“ на Военновъздушните сили с монтирани отгоре им големи куполи. — Предната група вече е на земята. — Хейс посочи към екрана. — Виждаш ли синия триъгълник южно от Багдад?
Кенеди присви очи. След миг забеляза района, точно на запад от река Тигър.
— Да.
— Пристигнаха преди по-малко от пет минути. Поставили са под охрана района и ние дадохме зелена светлина на щурмовия екип.
— Това щурмовият екип ли е? — Кенеди посочи четири сини триъгълника, групирани близко един до друг, на половината път между Багдад и саудитската граница.
— Точно така.
— Някой от нашите съюзници обади ли се да пита какво става?
— Току-що говорих с британския министър-председател. Аз му позвъних. Не го информирах за ядрените заряди, но казах, че става нещо сериозно. Мисля да се обадя и на крал Фахд точно преди акцията да започне, както и на руския президент. А после имам дълъг списък.
— Значи до този момент нямаме изтичане на информация?
— Не. — Президентът потропа с кокалчета по масата.
Секретността около операцията беше удивителна благодарение на два фактора. На първо място — краткият период между получаването на информацията и провеждането на операцията. Цялата машина се задейства само за шест дни — истинско доказателство за бойната готовност на военните. Вторият фактор бе резултат от случайност. Благодарение на конгресмена Ръдин и появата му в „Срещи с пресата“ Вашингтон и голяма част от света се бяха съсредоточили върху скандала. Президентът беше разчистил работната си програма и прекара целия ден в Оперативната зала — действие, което при нормални обстоятелства щеше да разтревожи много столици по света. Но днес служителите от външното разузнаване, които обикновено обръщаха внимание на подобни детайли, си помислиха, че Хейс е изоставил всичко друго, за да се опита да спаси кандидатурата на Кенеди.
Погледът на Кенеди пробяга по въздушното пространство около Багдад и тя забеляза масивната въздушна армада, която се трупаше в северната част на Саудитска Арабия и Персийския залив. Тя знаеше плана за бойните действия наизуст. Бяха го повторили отново сутринта. Сините триъгълници, които се събираха по иракската граница, бяха американски самолети, зареждащи резервоарите си от големите въздушни танкери КС–135. По-близо до границата имаше формация от щурмови хеликоптери „АН–64 Апачи“, които щяха да бъдат поведени в бой от „MH–53J Пейв Лоу“. Самолетите с радари за земно наблюдение на ВВС JSTAR им бяха дали точните местонахождения на ракетните установки земя-въздух, които иракчаните бяха изпокрили из целия безлюден район южно и западно от Багдад.