В северната част на Персийския залив бойната група на „Индипендънс“ се беше установила на петдесет километра от кувейтския бряг. Самолетите на самолетоносача бяха вдигнати във въздуха, подкрепяни от две ескадрили F/А–18 на Морската пехота, излетели от Кувейт. В началната фаза на операцията корабите от бойната група щяха да изстрелят над 100 крилати ракети. В допълнение група бомбардировачи В–52, излетяла от базата на остров Диего Гарсия в Индийския океан, се намираше на четирийсет минути полет от позицията, от която щеше да изпрати към Ирак товара си от осемдесет и четири крилати ракети.
С толкова много самолети във въздуха сигурно щяха да им задават неприятни въпроси. Затова, за да се държат нещата потулени, по-рано през деня американските военни аташета в посолствата в страните от Персийския залив информираха страните-домакини, че Съединените щати ще провеждат учение за проверка на бързината на реагиране при непредвидени ситуации, което ще започне точно в 19.00 часа местно време. Пентагонът провеждаше подобни учения за проверка на готовността няколко пъти в годината, за да държи във форма частите си. И за да държи нащрек Саддам.
Генерал Флъд затвори и двата телефона и каза:
— Господин президент, групата F–111 са излетели, презаредили са и ще бъдат над целта двайсет минути след като дадете заповед.
Военните стратези бяха решили, че осем F–111 ще имат достатъчна мощ, за да унищожат обекта. Те бяха убедени, че ще могат да постигнат пълно унищожение само с два самолета и се надяваха да използват останалите шест за някои други цели, които бяха подбрали внимателно. Осемте F–111 носеха суперпроникващи бомби GBU–28/B „Дълбоко гърло“. Ако Рап и екипът от „Делта“ не успееха да изпълнят задачата, болницата щеше да бъде изравнена със земята от бомбардировачите.
Президентът не искаше да мисли за подобен вариант точно сега.
— Какво е положението на сухопътния екип?
— Дотук всичко върви добре. Напредват без инциденти, а предният елемент докладва, че районът е обезопасен.
Президентът погледна екрана.
— Дайте ми разстановката на времето отново.
— Вече трябва да докоснат земята. — Флъд също погледна към екрана. — Приблизително след седем минути. Ще им трябват минута или две да разтоварят колите, а после има около километър и половина до изоставения завод. Оттам са пет километра и половина до Шосе 144, главния път между Кербала и Багдад. След това им предстои пътуване по права линия до болницата. Петдесет километра. Ако не се натъкнат на неприятности, пътят от момента, в който излязат на Шосе 144, до болницата трябва да им отнеме двайсет и шест минути.
— Значи трябва да са при болницата след около четирийсет минути — намеси се Кенеди.
— И искат бомбите да започнат да падат около минута след като пристигнат.
Президентът не можеше да разбере каква е причината за решението на Рап. Цялата работа му се струваше все по-сложна и по-сложна. Беше проявил дързост, за която преди дори и не беше мечтал. Ако Рап и екипът на „Делта“ се проваляха, с него беше свършено. Комбинацията „скандал с Кенеди — мъртви американски войници“ щеше да бъде неговият погребален марш.
Усетила, че е нервен, Кенеди го стисна за ръката.
— Не се тревожете, сър. Мич няма да се провали.
— Надявам се да си права.
ГЛАВА 43
Ирак, понеделник през нощта
Четирите хеликоптера прорязваха пътя си в хладния въздух над пустинята като змии в пясъка. Те не летяха по прав маршрут към „Скорпион 1“, изоставения завод за химически оръжия в околностите на Багдад. Предварителният курс беше въведен във високотехнологичната навигационна система на машините. Това им позволяваше да избегнат всички села, големи пътища и иракски радарни инсталации. Летяха само на трийсет метра над пустинята, на разстояние само сто метра между тях, със скорост над двеста километра в час. Нямаше място за грешка.
В товарния отсек на втория „Чинук“ Рап се опитваше да не мисли изобщо за мисията. Когато се вдигнаха във въздуха, мислите му излязоха от контрол. Той погледна към двамата стрелци на вратите. Те бяха застанали зад 7.62-милиметрови самолетни оръдия „Минигън“, способни да разсекат кола надве. Когато стреляха нощем, тези оръдия сякаш бълваха огън. Въздухът влизаше през отворите отстрани и по пода на фюзелажа се образуваше течение, което почти заглушаваше рева на двигателите и витлата. Мерцедесът скриваше от погледа му третия стрелец при задната рампа, но Рап знаеше, че е там, опасан с обезопасителни ремъци и стиснал дръжката на закрепената на стойка картечница М 60. Колата беше захваната за пода на хеликоптера с четири въжета. Боец от „Делта“ седеше зад волана, готов да изкара колата от машината веднага щом докоснат земята. Тримата стрелци носеха на главите си пилотски шлемове с очила за нощно виждане и комуникационни устройства, за да могат да казват на пилотите и навигаторите какво виждат. Стрелците летяха буквално с извадени извън фюзелажа глави.