— Пращат още хора за всеки случай.
Командосите от „Делта“ на улицата не можеха да чуят какво казва иракският войник. Затова Рап повтори:
— Щабът пращал допълнително хора! Идиоти! Само ще привлекат повече внимание към мястото!
Асансьорът спря и вратите се отвориха. Чакаха ги двама пазачи. Бяха застанали мирно, стиснали автомати в ръце, от двете страни на огромната противоударна врата. Пазачът, който беше слязъл с тях, се обади:
— Мога да се обадя в щаба и да им кажа да не изпращат хора, господин генерал.
— Да, обади се! — извика Рап. Той продължи напред, накуцвайки, и влезе в огромна зала, с размери поне 30 на 100 метра и стени с височина шест метра.
Майор Бърг приближи до Рап и прошепна:
— Камери.
Рап погледна нагоре и веднага забеляза четири.
— Разположи хората си. Остави двама тук, за да се погрижат за пазачите. — Чу силен шум и се обърна. Голямата противоударна врата се плъзгаше.
— Спрете! — изкрещя. — Не съм издавал заповед да затваряте вратата!
Пазачът до стената веднага натисна червен бутон с дланта си и отново застана мирно. Рап му излая:
— Обади се в щаба и им кажи, че ще отрежа топките на идиота, който е решил да привлече вниманието към това място!
Пазачът изтича до най-близкия телефон и грабна слушалката.
Рап огледа залата и забеляза празно помещение в другия край. В остъклената стая имаше няколко души в бели лабораторни престилки и шапки на главите. Рап тръгна натам с майор Бърг и четирима бойци. Влетя в стаята и изгледа петимата корейци, облечени от главата до петите в хирургически облекла.
— Доктор Ли!
Един от мъжете излезе и размаха ръце. Рап предположи, че това е доктор Ли. На английски със силен акцент кореецът каза:
— Не… не… не може да идвате тук, облечен така.
Рап извади един от никелираните пистолети 45-и калибър, издърпа ударника и насочи дулото към главата на доктора.
— Никой не ми казва какво да правя! — кресна.
Ученият сведе глава.
— Извинявайте.
— Къде са оръжията? — Рап не знаеше дали доктор Ли вече се е срещал с Удай, но дегизировката до този момент действаше.
— Оръжията ли? — попита кореецът.
— Бомбите, идиот такъв! Американците знаят за тях. Бомбардират ни от въздуха и един от шпионите ни каза, че планират да хвърлят една от специалните си бомби по болницата.
— Но те не са готови!
— Не ме интересува дали са готови! — Рап посочи към една количка в другата част на стаята. — Сложете най-важните части на количката веднага! Трябва бързо да ги изкараме оттук!
Доктор Ли се обърна и започна да дава нареждания на сътрудниците си на корейски. Рап погледна към двамата бойци от „Делта“, които бяха специалисти по експлозивите и бяха инструктирани какво да търсят. Кимна им да държат под око учените. Сетне хвана майор Бърг за ръката и го изведе отвън, в голямото хале.
— Накарай хората си да заложат експлозиви в тази стерилна стая. — Всеки член на щурмовия екип носеше на кръста си достатъчно пластичен експлозив С 4 да срути сградата.
Майорът кимна.
— Става. Ще сложа допълнително при онези цистерни с течен азот.
— Гледай да оставиш едно парче за асансьора.
Пазачът, на когото Рап беше казал да се обади в щаба, се върна изнервен.
— Генерал Хюсеин. — Мъжът спря по-далеч. — Съжалявам, но от щаба докладваха, че брат ви Кусай е издал заповед да се обезопаси районът с тези части. Искат да затворим противовзривните врати.
Това бе проблем.
Кусай беше по-големият брат на Удай, наследникът.
— Ти, некадърник такъв! — изрева Рап и го зашлеви по лицето. Пазачът падна на колене. Рап погледна Бърг и му направи знак да побърза. После се обърна към уплашения до смърт пазач: — Ставай! Идваш с мен.
Заведе мъжа в асансьора. Качиха се горе, като през цялото време мълчаха. Когато вратите се отвориха, Рап извади един от пистолетите си и го насочи към главата на иракчанина.
— Връщай се долу и помогни на моите хора. Изобщо не си мисли да затваряш вратите, че ще ти отрежа топките!
Когато излезе на улицата, на ъгъла завиваха два големи бронетранспортьора. Първото, което чу, беше един от „Делта“ да казва:
— Мамка му, идват два руски БТР–80. Пригответе установките LAW.
Рап закуца в посока към стоманените чудовища. По радиостанцията каза:
— Задръжте топката за секунда, момчета. Почакайте да видя какво ще мога да направя.
Спря бронетранспортьорите на половината път до входа на подземието, като вдигна ръка пред тях. Един от люковете се отвори. Оттам се появи иракски полковник, облечен в униформа на СРГ. Рап веднага разбра, че ще има неприятности. Този офицер почти сигурно се беше срещал отблизо с Удай.