Рап обаче остана така, препречил пътя на машините.
— Полковник, разкарай хората си оттук веднага! Баща ми ме изпрати със специална задача. Ако разбере, че си бил тук, ще се лишиш от главата си.
Офицерът спря на два метра и половина от Рап и го погледна странно.
— Удай? — присви очи той.
По изражението на полковника Рап осъзна, че е злоупотребил с късмета си. Със светкавична бързина извади пистолета си и стреля право в челото на иракчанина. Тежкият 45-калибров куршум събори мъжа. Рап пристъпи напред и изкрещя:
— Как смееш да говориш така за баща ми! — Изстреля още три куршума във вече мъртвото тяло и се изплю отгоре му. После погледна към бронетранспортьора, размаха пистолета и извика: — Махайте се оттук веднага или ще си загубите главите!
Обърна се и закуца към белите коли. По радиостанцията каза:
— Надявам се, момчета, че сте приготвили ракетите за стрелба.
— Прието — отвърна някой.
— Тогава ги използвайте още сега, преди да са успели да се обадят и да съобщят за току-що извършеното от мен.
Един боец извади от колата ракетна установка LAW 80, вдигна я за стрелба, отстъпи встрани от колата и извика:
— Залегнете!
Рап автоматично падна на асфалта. Чу силното свиетене на изстреляната от тръбата 94-милиметрова ракета. Миг по-късно проехтя експлозия и бронетранспортьорът избухна в пламъци. Докато във въздуха още хвърчаха останките на машината, Рап видя как един от командосите изтичва до отсрещната страна на улицата с друга установка LAW. Той застана в един вход на коляно, прицели се във втория бронетранспортьор и стреля.
Рап запуши ушите си. След миг се изправи. Започна автоматична стрелба.
Рап затича към сградата и извика:
— Майор Бърг, прикритието ни свърши, излизайте незабавно!
Втурна се в сградата.
— Докладвайте, майоре.
— Докопахме бомбите или поне частите, които са най-важни.
— Оправете пазачите и се качвайте.
— Ами учените?
— Мамка му! — Беше забравил за тях. — Вземете ги с вас. И побързайте!
— Прието.
Рап се върна на улицата. Стрелбата поне засега беше спряла. Изнервен, той погледна часовника си. Изруга. Де да беше сега екипът горе. Момчетата от „Делта“ се бяха разпръснали и оглеждаха всяка посока, готови да стрелят по всичко, което се движи. Рап тръгна към асансьора. Най-накрая вратата се отвори. Двама командоси бутаха количка. След тях излезе доктор Ли, като на висок глас протестираше, че компонентите на бомбата са твърде крехки и не трябва да се местят така грубо.
Рап стовари добре премерено ляво кроше в челюстта на корееца и го хвана навреме, когато той се засвлича в безсъзнание на земята. Преметна Ли на рамо и махна на другите учени да слязат от асансьора. Те се скупчиха разтреперани в ъгъла. Един от хората на майор Бърг хвърли пластичен експлозив в асансьора и натисна бутона, за да го прати долу. Вратите се затвориха и кабината заслиза отново под земята. Рап заотстъпва с лице към корейците и им извика:
— Не излизайте оттук, или ще бъдете застреляни!
След това затвори вратата и излезе на улицата. Сложи тялото на Ли в багажника на най-задната кола и закопча на китките му пластмасови белезници. До него се появи Бърг.
— Какво правиш?
— Доктор Ли ще прекара следващите няколко години, като ни разказва всичко, което знае за ядрената програма на Саддам.
Бърг се усмихна.
— Добра идея. А сега вече можем ли да се разкараме оттук?
— Да. Накарай един от твоите да затвори вратата, като заложи отвътре още експлозив с трийсетсекундно забавяне на взрива.
Бърг даде заповед и хората му се захванаха за работа. Един по един те се изтеглиха до мерцедесите и се качиха в тях. Стрелците в люковете на покривите прикриваха изтеглянето с картечниците, докато и последният човек не се качи. Групата от всяка кола се преброи набързо и Бърг нареди да потеглят.
Колите бързо набраха скорост и се отдалечиха от горящите бронетранспортьори, приближавайки се към звуците на сирени, зенитна стрелба и бомбени експлозии. Нощното небе се озаряваше от трасиращите снаряди. Секунди по-късно те завиха по „Шари ал Урдун“, друго основно шосе, и се устремиха по него с пълна скорост. След километър излязоха на Шосе 10, празна магистрала с шест ленти. Докато майор Бърг докладваше по радиостанцията на полковник Грей, колите се понесоха със 180 километра в час към чакащите ги хеликоптери, към безопасността и успеха.
ГЛАВА 45
Оперативна зала, понеделник следобед
Полковник Грей беше информирал генерал Флъд по защитена срещу подслушване спътникова връзка, че екипът е изпълнил основната задача без жертви и е на път за „Скорпион 1“.