— Имаш разрешението ми.
Флъд вдигна слушалката.
— Започвайте — нареди кратко.
Кенеди сложи ръка на рамото на президента.
— Сър, трябва да проведем няколко обаждания.
Хейс въздъхна. Списъкът беше дълъг и имаше доста да обяснява. Кенеди предложи първо да се обадят на министър-председателя Голдберг. Президентът се съгласи. След малко двамата мъже вече говореха по защитената връзка.
— Господин премиер — започна Хейс.
— Чаках да се обадите, господин президент — отвърна, леко раздразнен, Давид Голдберг.
— Извинете ме, че не ви уведомих за операцията предварително, но поради очевидни причини я пазихме в пълна тайна.
Голдберг, верен на своя лаконичен стил, попита направо:
— Имате ли да ми съобщите някакви новини?
— Да. Преди около час американски специални части щурмуваха болницата „Ал Хюсеин“ в Багдад и постигнаха основната си цел. Оръжията, които те търсиха, сега са у нас, а обектът е разрушен без никакви щети на болницата.
Последва невероятно дълго мълчание. Най-накрая Голдберг изрече:
— Господин президент, народът на Израел ви е длъжник.
Хейс се усмихна на Кенеди, която слушаше разговора на другия телефон.
— Много любезно от ваша страна. Извинявам се, че не мога да говоря дълго, но ще чакам да се срещнем другата седмица.
Израелският министър-председател планираше да посети Вашингтон скоро заради насрочените мирни преговори с палестинците.
— Убеден ли сте, че арабският ми съсед ще дойде след това, което се случи тази вечер?
— О, сигурен съм, че Ясер ще дойде. Няма да пазя тайната дълго. Имам намерение да кажа на целия свят какво е искал да направи Саддам.
— Надявам се ролята на моята страна да не бъде спомената — вметна тревожно Голдберг.
— От само себе си се разбира.
— Вие сте голям съюзник на израелския народ, господин президент.
— А Израел е бил винаги голям съюзник на Съединените щати — отвърна Хейс; не звучеше много убеден. Кенеди му подаде листче с едно име. Хейс кимна и продължи: — Господин Голдберг, ще ми направите ли услуга? Предайте моята благодарност и извинение на полковник Фридман.
— С удоволствие, но за какво трябва да се извинявате?
— Посрещнах го малко хладно, когато дойде във Вашингтон миналата седмица.
— А, не се притеснявайте за това — засмя се Голдберг. — Новините, които ви е донесъл, със сигурност не са ви развеселили.
— Е, това не променя факта, че не бях гостоприемен. Грешно беше от моя страна да се държа така и поради тази причина бих искал да му се извиня. Всъщност… мисля, че трябва да го вземете с вас следващата седмица. Америка му дължи благодарност и аз бих искал да му я изкажа лично.
— След като толкова настоявате, господин президент, мисля, че полковник Фридман ще бъде поласкан от подобна чест.
— Добре тогава… кажете на полковника, че ще очаквам лично да му благодаря следващата седмица. Сега трябва да вървя. — Президентът още веднъж изслуша благодарностите на Голдберг и затвори.
Кенеди се усмихна широко. Рядко показваше чувствата си.
— Перфектно беше, сър.
ГЛАВА 46
Белият дом, понеделник вечерта
Президентът беше прекарал последните четири часа в опити да успокои шефката на кабинета си, че постъпва разумно, като прави обръщение към нацията от залата за пресконференции в Белия дом. Джоунс искаше да го снимат зад бюрото му в Овалния кабинет. Искаше да чете внимателно написана реч по аутокюто, за да няма място за грешки.
Хейс бе против. Епохалните речи, тези, които печелят хората, се произнасят без предварителна подготовка, идват отвътре, от сърцето. Всеки специалист по връзки с обществеността щеше да го посъветва да прочете речта си, но Хейс знаеше, че хората искат да видят у управляващия човека, не робота. Довечера щеше да се държи пред камерите като обикновен човек. Нямаше да крие емоциите си.
Президентът беше сам в Овалния кабинет. Използваше времето да събере мислите си, преди да застане пред обективите. Надраска набързо основните изречения. Като в примерен сценарий очерта първо, второ и последно действие. Фактът, че победата беше пълна, му помогна невероятно много. Рап и „Делта“ се бяха върнали живи и здрави в Саудитска Арабия с ядрените заряди. Всички екипажи на самолети и членове на Специалните части също бяха невредими. Критиците у дома и по света го хулеха за бомбардировките. С намеци или с преки нападки те казваха едно и също нещо — че е бомбардирал Саддам за политическо прикритие. След няколко минути щяха да му правят мили физиономии.