Пет минути по-късно му поолекна. Пламъците се разгаряха, брезовите дърва весело припукваха. Вятърът отнасяше дима към залива. Отпи от бирата и загледан в огъня, си спомни, че Анна му подари за рождения ден газов котлон. Изведнъж го обзе чувството на непоносима самота. Беше прекарал години в прикриване на мислите си. Емоциите за него бяха лукс, който не можеше да си позволи. Анна беше променила това. Тя му бе помогнала да открие чувствата си. Сега тези чувства се бяха обърнали срещу него. Болката беше непоносима.
Една сълза се отрони от очите му. Как щеше да живее без нея? Ароматът на косата й, допирът до кожата й, очарователните й зелени очи, смехът й — всичко това вече го нямаше. Той се чувстваше някак измамен. Беше направил големи жертви, а в замяна искаше само едно. Малко щастие. Спътник, с когото да прекара остатъка от живота си.
Щеше да оцелее, знаеше. Беше роден да оцелява. Болката от загубата щеше да намалее, но раната никога нямаше да заздравее напълно. Друга жена нямаше да има, поне за доста дълго време. А ако и когато откриеше такава, тя изобщо нямаше да може да се сравнява с Анна. Тя беше единствената му истинска любов и той я беше загубил.
Райли стоеше в сянката, близо до стената на къщата, и го наблюдаваше. Усети дима, когато слезе от колата, и отиде направо в двора. Не искаше да го чака вътре. Искаше да му даде урок. Да го накара да се почувства така, както тя се беше почувствала. Сега, застанала в сенките, тя виждаше болката му и не можеше да издържа повече.
Пристъпи към него. Той се втренчи в нея като дете, когато се събуди от дълъг сън. Тя срещна пълните със сълзи очи.
Протегна ръка, сякаш да вземе болката му.
— Скъпи, извинявай.
Рап я сграбчи, придърпа я към себе си и зарови лице в гърдите й. Райли го целуна по главата и прокара пръсти през косата му.
— Как се почувства, като не ме завари у дома?
— Като нищожество.
— Исках да разбереш какво е да чакаш, да се вълнуваш и да се притесняваш. Така се почувствах аз в Милано.
— Не е забавно.
— Не, не е. — Тя вдигна лицето му. — Сега, когато знаеш колко болезнено е да ме изгубиш, обещай ми, че няма да позволиш никога повече да изпадна в същата ситуация.
— Обещавам.
Устните им се сляха в дълга целувка.
С мъка се откъснаха един от друг. Рап я помоли да почака отвън за минута. Изтича в къщата и се качи горе. Миг по-късно отново излезе на верандата. Стисна Райли за раменете и я накара да седне на стола. Коленичи пред нея.
— Помниш ли кога се запознахме?
Райли го изгледа недоверчиво, сякаш въпросът беше уловка. Нямаше как да забрави кога се бяха срещнали. Той й беше спасил живота.
— Разбира се, че помня.
— Помниш ли какво ми каза, когато свърши кризата със заложниците? Че така е писано?
— Да.
— Още ли вярваш в това?
— Да.
— Аз също. — Той обхвана с длани лицето й. — Мисля, че бях пратен да те спася, за да можеш по-късно ти да дойдеш и да спасиш мен.
— Как?
— Като прекараш живота си с мен. — Рап извади от джоба си пръстен. Стисна ръката й и изрече задавено: — Анна, ще се омъжиш ли за мен?
Очите й се напълниха със сълзи от радост, долната й устна се разтрепери, когато той сложи пръстена на пръста й. Останала без дъх, тя кимна едва и се хвърли в обятията му.
ГЛАВА 49
Белият дом, седмица по-късно
Президентът стоеше пред камината в Овалния кабинет. Фотоапаратите щракаха като полудели. От лявата му страна беше Ясер Арафат, а от дясната — министър-председателят на Израел Голдберг. Седмицата беше знаменателна. Рейтингът на Хейс бе хвръкнал. Пресата го ласкаеше. Нямаше страна в Близкия изток, включително и Иран, която да не е доволна, че Хейс е лишил Саддам от ядрено оръжие. Диктаторът сипеше люти закани заради бомбардировката, но никой не го слушаше. Хейс беше излязъл от ситуацията с чест.
Валъри Джоунс пристъпи напред и каза:
— Добре, това е засега. Благодаря ви. — И ги поведе към вратата, като махаше с ръце, сякаш караше стадо на паша.
Когато журналистите си отидоха, президентът се обърна към гостите си:
— Появи се задача, с която трябва да се заема. Няма да ми отнеме много време. Моят шеф на кабинета ще ви заведе в зала „Рузвелт“ и ще подготви нещата.
Хейс се усмихна на двамата мъже и напусна Овалния кабинет. Веднага щом излезе в коридора, усмивката изчезна от лицето му. Слезе умислен под земята. Отиде в Оперативната зала. От едната страна на масата седеше Айрини Кенеди, израелският й колега се беше настанил срещу нея.