Бен Фридман се изправи:
— Господин президент, благодаря ви за поканата да дойда в Белия дом.
Хейс застана зад стола си и отпусна длани на облегалката. Планът беше на Кенеди, но той с голямо желание се бе съгласил да вземе участие в него.
— Извинете ме, ако е трябвало да пропътувате целия път дотук напразно, но иначе нямаше да мога да ви накарам да дойдете заради истинската причина, поради която сте тук.
Усмивката на Фридман се стопи.
— Седнете. — Хейс му посочи стола. Шефът на разузнаването с неохота се подчини. — Не ви ли се ще да ни кажете нещо, та да ви олекне?
Фридман отчаяно искаше да разбере на какво се дължи гневът на Хейс. Беше прекарал цялата сутрин с Кенеди, и то много приятно. До този момент нямаше никакъв знак, че нещо не е наред. Погледна към нея за помощ, но в отговор получи само въпросителен поглед.
— Извинете, сър, но не ви разбирам много добре — изрече Фридман.
— О, мисля, че прекрасно ме разбирате. — Хейс едва не избухна. Знаеше какво извинение ще предложи накрая Фридман и вече беше изпълнен с недоверие. Крайно време бе да започнат да се държат като истински съюзници.
— Името Питър Камерън не ви ли навява някакви спомени?
Фридман беше професионален лъжец, както го изискваше занаятът му. Той поклати глава.
— Не мисля. — Звучеше убедено.
Президентът се намръщи.
— Ами Донатела Ран?
Шефът на МОСАД се питаше къде се е дянала Донатела. Сега разбра.
— Да, господин президент. За нещастие.
— Така ли? И защо? — попита президентът с престорена загриженост.
— Лично я вербувах да работи за МОСАД. Беше много добра, но преди няколко години изгубихме контрола над нея.
— Изгубили сте контрола над нея?
— Случва се от време на време в нашата работа, сър. — Фридман хвърли поглед към Кенеди. — Не можем да предложим най-добрите условия за пенсиониране, а пък, от друга страна, има хора, които са готови да платят много пари на човек с уменията на Донатела.
Хейс погледна часовника си.
— Нямам време за подобни глупости. — И стрелна с очи Кенеди.
— Да не би да искате да ни кажете, Бен, че Донатела не е работила за вас вече две години? — попита Айрини.
— Точно това искам да кажа.
— Вие сте лъжец, и то не много добър. — Президентът вдигна слушалката и натисна един бутон: — Доведи ги. — И затвори. Фридман подскочи.
Миг по-късно вратата се отвори и в кабинета влязоха Донатела Ран и Мич Рап. Донатела седна до Кенеди. Рап остана прав до президента и впери поглед във Фридман.
Хейс попита:
— Сега няма ли да ни разкажете историята си по-подробно?
— Не знам какво ви е казала тази жена, но на нея не може да се вярва. — На челото на Фридман бе избила пот.
Президентът се изсмя.
— Защо ми се струва, че вие сте този, на когото не може да се вярва, господин Фридман?
— Господин президент, умолявам ви. Не трябва да слушате тази жена. Тя заби нож в гърба на моята страна. Издирваме я вече почти година.
— За да постигнем наистина някакъв напредък, ще пренебрегна коментара ви за ножа в гърба. Вместо това искам да се концентрираме върху нещо друго. Обяснете ми как така сте плащали големи суми на госпожица Ран и в същото време сте я издирвали?
Фридман се опита да се престори на объркан.
— Нямам представа за какво говорите.
— Айрини. — Президентът се обърна към Кенеди.
Кенеди извади една папка, отвори я и я плъзна по масата. В нея бяха изброени сметките от швейцарските банки, които Фридман беше използвал, за да укрива пари от собственото си правителство. С помощта на Донатела Маркъс Дюмонд, ненадминатият хакер на ЦРУ, се беше сдобил с тази информация и с още много неща. Президентът попита:
— Познавате ли тези банкови сметки?
Фридман отново излъга:
— Не.
— Добре тогава, няма да имате нищо против, ако ви кажа, че бяха закрити тази сутрин и парите бяха прехвърлени при нас.
Фридман застина. Не можа да каже и дума.
Хейс срещна погледа на Рап и кимна. После протегна ръка към Донатела:
— Госпожице Ран, време е да излезем.
Рап извади беретата от раменния си кобур и методично се зае да завинтва черния заглушител на цевта. Донатела стана и пое ръката на Хейс. Фридман се изсмя нервно.
— Господин президент, за наивен ли ме смятате? Не можете току-така да ме заплашвате. Няма да ви се размине, ако ме убиете. Особено тук, в Белия дом.
— О, господин Фридман, мисля, че подценявате негативните ми чувства към вас и надценявате собствената си значимост за вашето правителство. Само трябва да кажа на премиера Голдберг какво сте се канили да направите и когато свърша, той ще ми е благодарен до гроб, че съм ви елиминирал. — Хейс отвори вратата и направи знак на Донатела да излезе.