Президентът Хейс в момента беше недосегаем. Рейтингът му беше скочил толкова много, че човек трябваше да бъде пълен глупак, за да се опълчи срещу него. Но това беше в момента. Никой не знаеше какъв ще бъде политическият климат след година. Кларк щеше да се подготви отново. С нетърпение очакваше следващия ден и новата борба. Мечтата му някой ден да се настани в Овалния кабинет беше още жива.
Портиер в ярка ливрея, с фуражка на главата, отвори вратата. Сенаторът слезе от колата и влезе в клуба. Загорял, отпочинал след уикенда на Бахамските острови, Кларк беше в настроение да се забавлява. Продължи към великолепния салон „Уорн Лондж“, където свиреше оркестър и където се бяха събрали повечето от гостите. Всъщност бяха прекалено много. След като видя, че на бара имаше петима, сенаторът тръгна към другия, Черешовия бар. Неколцина по пътя понечиха да го спрат, но той им обясни ситуацията и обеща да се върне. За щастие край облицования с гранит бар бяха насядали само няколко души.
Поръча си чаша мерло и се настани на високото столче. Ще изпие виното и ще си поръча още една чаша, след което ще се включи в купона. Тъкмо се канеше да заговори бармана, когато към бара се приближи ослепителна блондинка в рокля с цвят на слонова кост. Тя се настани през едно място от сенатора и си поръча чаша шардоне.
Когато жената погледна към него, Кларк се усмихна:
— Как сте тази вечер?
— Благодаря, добре. — И се обърна отново към бармана.
Имаше лек акцент, но Кларк не можа да го определи. Беше страхотна, с високи скули, сочни устни, със закръглени форми и тънка талия. Кларк се запита как изглежда гола.
— Харесва ли ви партито? — попита.
— Да. — Тя изгледа изучаващо сенатора, сетне продължи: — Струва ми се, че ви познавам отнякъде. Срещали ли сме се преди?
Той се усмихна и отпи голяма глътка вино.
— Най-вероятно не. Иначе никога нямаше да забравя. — Стана и протегна ръка. — Сенатор Ханк Кларк.
— А, да, точно така. — Тя се здрависа с него. — Виждала съм ви по телевизията. — С прелъстителна усмивка добави: — На живо изглеждате много по-добре.
— Благодаря ви, вие също.
Жената се засмя и потупа Кларк по ръката.
— А вие как се казвате?
— Мери Джонсън.
— Сигурно не сте от Вашингтон. Иначе със сигурност досега щяхме да се засечем.
— Прав сте, сенаторе. От Ричмънд съм.
— Та как се озовахте в тази тълпа?
Шардонето пристигна.
— Членувахме в един клуб с дъщерята на Сали в колежа.
— Страхотно. Елате, седнете тук. — Кларк й предложи стола до неговия.
— Благодаря. — Тя седна и кръстоса крака. Дългата цепка на роклята й разкри стройно бедро.
Кларк вдигна чашата си и отпи жадно.
— Много ми харесва роклята ви. Красива е. — Погледът му се спря на брачната халка на пръстта й, след което отново се върна на бедрото й. — А съпругът ви къде е?
Тя се поколеба секунда.
— В Ричмънд — отвърна. — Не обича тези мероприятия. Всъщност единственото, което обича, е работата си.
Кларк се премести малко по-близо и с по-тих глас каза:
— Ако бях женен за вас, щях да мисля само за едно.
— И какво щеше да е то, сенаторе?
— Вие. — Кларк пресуши чашата си и поръча още една.
Жената се изчерви. Извади от елегантната си чантичка пудриера и се огледа в огледалцето. Кокетно докосна носа си с пухчето.
— Кажете ми, сенаторе, къде е госпожа Кларк тази вечер?
— Седи си в Аризона.
Втората чаша мерло дойде. Барманът се отдалечи, за да обслужи друг клиент.
Блондинката извади червило.
— Вие ли сте човекът на онази фотография? — Тя посочи редицата снимки на стената зад гърба на Кларк. Когато той се обърна, тя приближи червилото до чашата на сенатора и натисна скрит бутон. Няколко капки прозрачна течност се смесиха с виното.
— Да, аз и мои колеги от парламента — изпъчи се сенаторът.
Блондинката отпи глътка вино и протегна ръка.
— Сенатор Кларк, знаете ли, танцува ми се. А на вас?
— С удоволствие.
Кларк отпи от чашата си и стана. Пое ръката на жената. Тази вечер наистина щеше да е страхотна.
Рап стоеше сам, облечен в смокинг, близо до бара. Черната му коса беше боядисана в сиво, имаше щръкнала рядка брада. Намести очилата с рогова рамка, които носеше, и огледа тълпата в търсене на Донатела. Беше я изпратил да проследи Кларк и сега я чакаше.
До голяма степен Рап остави Кенеди в неведение за събитията от последните три седмици. Тя знаеше какво възнамерява да прави той, но не искаше да знае никакви подробности. Президентът предпочете да не се меси. Фридман им беше разказал достатъчно за намеренията на Кларк. В замяна Кенеди и Хейс щяха да запазят мълчание за стореното от шефа на МОСАД. Парите на Фридман обаче щяха да останат недостъпни за него още доста време. Кенеди искаше да ги използва като средство за натиск за още някои неща.