След като получиха от Фридман информацията, те започнаха да се ровят в живота на Кларк. Рап проведе по-голямата част от издирванията с помощта на Донатела и още неколцина доверени специалисти. Той проникна и в трите жилища на Кларк и провери неговите финансови и медицински книжа подробно. Също така се възползва от възможността да вкара някои „данни“ тук и там, които да обяснят внезапната смърт на сенатора.
Самоубийството на Кларк нямаше да свърши работа. Трябваше да е лесно, но подобно нещо веднага след самоубийството на Ръдин щеше да предизвика подозрения. Затова Рап избра тази вечер. Колкото повече свидетели, толкова по-добре.
Сред въодушевеното море от празнуващи Рап съзря русокосата Донатела, хванала Кларк за ръка. Неколцина се опитаха да спрат сенатора и да го заговорят, но той беше прекалено съсредоточен върху русокосата бомба до него, за да им обърне внимание.
Донатела се приближи до Рап и му прошепна:
— Погрижих се за него.
После се обърна отново към Кларк:
— Искам да ви запозная с един приятел. — Отстъпи и остави двамата един срещу друг.
Рап се взря в Кларк — търсеше признаци, че опиатът е проникнал в кръвообращението му. Над устните му се образуваха капки пот, очите му горяха.
Кларк протегна ръка:
— Сенатор Ханк Кларк. Приятно ми е да се запознаем. — В този миг сякаш изгуби равновесие за секунда. Рап силно стисна ръката му.
— Казвам се Мич Круз. От известно време исках да се срещнем.
— Как казахте, че е името ви?
— Мич Круз.
— Чувал съм някъде това име.
Рап сви рамене.
— Кажете ми, сенаторе, конгресменът Ръдин сам ли скочи, или беше бутнат от вашия прозорец? — Продължаваше да стиска ръката на Кларк.
Сенаторът опита да се изскубне, но Рап беше по-силен.
— Не намирам шегата ви за смешна.
— Нищо смешно няма в това, сенаторе. Мисля, че вие сте го убили.
Сенаторът отново се опита да се освободи. Олюля се.
— Нямам представа за какво говорите!
Рап забеляза затруднението в говора на Кларк.
— Сенаторе, не изглеждате добре. — Все още стиснал дланта му, той отстъпи настрани и посочи един фотьойл. — Седнете тук. — Пое чашата от ръката му. Донатела я избърса и я остави на бара.
Кларк разхлаби папийонката си.
— Нещо не е наред. Трудно ми е да дишам. — Думите излизаха с мъка от устата му.
— Вероятно е сърдечен пристъп, сенаторе. Не се притеснявайте, ще свърши до минута.
На лицето на сенатора се изписа ужас. Той опита да заговори, но нищо не се получаваше. Рап се надвеси над него:
— Между другото, сенаторе, казвам се не Мич Круз, а Мич Рап.
По погледа на Кларк стана ясно, че е разбрал.
— Исках да се срещнем лице в лице, преди да умреш. — Рап отстъпи и изгледа Кларк. Лицето на сенатора изведнъж застина. Очите му се оцъклиха.
Рап се обърна и подаде ръка на Донатела. Тя я пое и двамата минаха през дансинга, през музиката, разговорите и смеха.