— Виж, няма да ти напомням какво каза на Томас, преди той да си отиде. Не мисля, че беше много честно да упражнява натиск върху теб. Знам, имаш резерви за връщането си на работа тук, в Ленгли, но искам да разбереш, че ще бъдеш безценен за Центъра за борба с тероризма. — Тя сведе поглед за секунда и добави: — И, Мич, твоята помощ ще ми бъде от голяма полза.
Рап си даваше сметка, че няма да може да й откаже, когато го помоли лично. Но нищо не пречеше да се опита.
— Напоследък доста мислих по въпроса. Изслушай ме за минута. Години наред работих извън Управлението и бях много ефективен. Не съм сигурен, че няма да е по-добре за мен да остана извън полезрение и да продължа да помагам по по-деликатен и невидим начин.
Кенеди беше обмисляла този вариант заедно със Стансфийлд. Никой от тях не харесваше идеята заради проблемите с поддръжката, която тя създаваше. Кенеди и Рап се нуждаеха от официално прикритие, за да могат да разговарят в офиса й насаме винаги когато възникнеше необходимост.
— Още не сме ти изредили всичките изисквания на новата ти длъжност — каза тя. — Ти няма да бъдеш само обикновен анализатор в ЦБТ. — Тя направи пауза. — Искам да оглавиш и ръководиш от мое име Екип „Орион“.
Рап беше изненадан.
— Сериозно ли? — Това, което не каза и което леко го притесняваше да си признае, беше, че не бе склонен да приеме работата, защото се страхуваше да не потъне в бумащина. Никога преди не се беше занимавал с подобно нещо и точно сега не му се започваше. Рап си го знаеше по-добре от всекиго. С изключение може би на Кенеди. Той беше вълк-единак, свикнал да действа под минимален контрол и с минимална намеса отвън. Не беше екипен играч. Но шансът да ръководи „Орион“ беше изключително привлекателен за него.
— Ще ми трябваш близо до мен — каза Кенеди. — Както знаеш от собствен опит, повечето от решенията тук трябва да се взимат в много кратки срокове.
— С удоволствие бих оглавил „Орион“, но не ми се работи много в ЦБТ.
— Защо?
Той сви рамене.
— Просто не горя от ентусиазъм да прекарвам дните си зад бюро. Знам достатъчно за Центъра, за да си давам сметка, че ще свърша… — Затърси подходящия израз. — Ще съм затрупан със служебни срещи цял ден. Това направо ще ме побърка. Ще свърша като някой бюрократ, който само си клати краката.
Кенеди се усмихна. Може би и това нямаше да му се размине.
— Това не ме притеснява. Да, може би ще трябва да сдържаш нрава си и да внимаваш какво говориш, но, Мичъл, ти си свикнал. Когато действаше под прикритие, също не можеше да казваш каквото ти е на душата.
— О, така значи. Ще трябва да се държа, сякаш съм проникнал в тила на врага. — Рап се изхили. — Имаш ли изобщо представа на какъв стрес бях подложен тогава? Не можех да се отпусна нито за секунда!
— Мисълта ми е, че ти си способен поне малко да се сдържаш.
— Напълно съм способен, но моята мисъл е — Рап заби показалец в гърдите си, — че не знам дали наистина го искам. — Обърна се и погледна през прозореца към сивото утринно небе. — Не знам какво точно искам да правя.
Кенеди го наблюдаваше изпитателно.
— Какво друго би могъл да вършиш? — попита накрая.
— Не знам. — И почти веднага се върна в мислите си към разговора с Анна. — Може би ще си остана вкъщи и ще гледам децата.
— Какви деца?
— Децата, които възнамерявам да имам някой ден.
— Не трябва ли първо да се погрижиш за нещо друго?
— Като например?
Кенеди се усмихна широко:
— Като например да се ожениш.
— Ах, да. Работя по въпроса. — Рап също се усмихна. Айрини не можа да скрие радостта си. Мич заслужаваше малко щастие.
— Няма ли да споделиш с мен подробностите?
— Първо трябва да ги споделя с друг.
— Разбира се. — Кенеди замълча, сетне се върна към основната тема на срещата: — Не се притеснявай от скучната работа, която се върши тук всеки ден. Ще мога да те освободя от по-голямата част от нея. А което не мога… е, ти сам знаеш как да се оправяш. Сигурна съм, че от време на време ще ми се налага да изглаждам някои неща, но това трябва да се очаква. — Заговори по-бързо, беше сигурна, че ще го убеди: — Ще ти дам стартова годишна заплата шейсет хиляди, като ще получаваш още сто и петдесет хиляди за ръководството на Екип „Орион“. Ще бъдеш освободен от данъци, разбира се, и парите ще се превеждат на твоя сметка в някоя офшорна банка.
Рап кимна. Парите нямаха основно значение в случая, но поне беше приятно човек да знае, че трудът му ще бъде възнаграден.
— Какъв ще е официалният ми пост?
— Мисля по това. Лесно можем да те сложим в ЦБТ като анализатор, но ми се ще да ти дам малко повече пълномощия. Може би специален помощник на директора на Централното разузнаване по близкоизточните въпроси.