— И какви ще бъдат те?
— Че не трябва да се отдавам на мъж, за когото не съм омъжена, нито пък сгодена. — Анна бързо отпи от бирата, за да прикрие усмивката, която се плъзна по лицето й.
— Значи искаш да станеш нещо като преродена девственица?
— Да, нещо такова.
Рап се засмя.
— Това е най-глупавото нещо, което съм чувал. Само на едно сексуално потиснато момиче от ирландско католическо семейство от Чикаго може да мине през ума подобна дивотия.
— Ще видим каква дивотия е, като изкараш няколко седмици само на целувки и милувки.
Рап вдигна ръце през смях.
— Предавам се! Какво искаш да разбереш?
Райли се усмихна триумфиращо.
— Какво е новото предложение за работа?
— Да работя в Центъра за борба с тероризма. Още не е решила каква ще е титлата ми. Ще бъда прикрепен към отдела за Близкия изток под една или друга форма. Или като старши анализатор, или като специален помощник по ислямския тероризъм към директора на Централното разузнаване.
Райли бе развълнувана.
— Второто повече ми харесва. Звучи ми много престижно.
— А аз не знам дали и двете ми харесват — изкриви лице Рап.
— Защо?
— Не знам, скъпа. Не знам дали ще мога да работя в проклетия дворец на главоблъсканиците.
— Какво имаш предвид?
— Не съм свикнал да си клатя краката осем часа на ден, да спазвам работно време и както много добре знаеш, изпълнението на заповеди не е сред силните ми страни.
— Да, но какво друго би могъл да правиш?
Загледан в огъня, Рап отвърна:
— Не знам. Ще си стоя вкъщи, ще гледам наследниците.
— О, не, няма — поклати глава Райли. — Последното нещо, което искам, е съпруг-бавачка. Та ти ще откачиш, Мичъл. Необходимо ти е ново предизвикателство. Не ме разбирай погрешно. Мисля, че от теб ще излезе чудесен баща, но не и майка.
— Да, знам, но… — Рап замълча и отпи от бирата.
— Но?
— Не мисля, че съм от този тип хора, които лесно ще се примирят да играят игричките в Ленгли.
Райли докосна ръката му.
— Ако питаш мен, трябва поне да пробваш.
— Така ли мислиш?
— Да. И не забравяй, че ако стане напечено, директорът е на твоя страна.
— Хм.
— Какво?
— Просто не очаквах, че ще ме посъветваш да приема работата.
— Всички трябва да вършим нещо, скъпи. Ти беше много добър в занаята, който практикуваше през последните десет години. — Анна докосна лицето му. — Сама се уверих в това. Ти спаси живота ми. — На устните й изгря топла усмивка, тя се наведе и го целуна. — А сега, когато съм влюбена в теб, ти ще трябва да се оттеглиш от фронтовата линия и да се преквалифицираш в бюрократ. Преходът може да ти се стори малко труден, но ти знаеш достатъчно много за Близкия изток, за да се оправиш.
— И не те притеснява фактът, че ще трябва да разправяш на всичките си близки и познати, че работя в ЦРУ?
— Шегуваш ли се? — Райли се усмихна широко. — Приятелките ми вече са си загубили ума по теб. А като разберат, че си шпионин, направо ще полудеят от радост.
Тя се засмя дяволито.
— Не, сериозно говоря. Няма ли да се отрази върху отношението на колегите ти към теб? Нали знаеш… „да спиш с врага“?
— Не. — Тя поклати глава и след като поразмисли, добави: — А ако се отрази, знам какво да правя.
Рап умислено кимна.
— Е, сега се чувствам по-добре.
— Хубаво. За какво друго си говорихте с нея?
Рап си припомни как Кенеди го помоли да поеме Екип „Орион“, но това беше табу. Никога не й беше споменавал за „Орион“, и сега нямаше да го стори.
— За нищо важно. Само за заплатата и някои административни въпроси.
Райли го изгледа недоверчиво.
— И за какво още?
— Нищо, за което да мога да ти кажа.
— Мичъл!
— Анна, ще трябва да свикнеш. Ако започна тази работа, почти всичко, до което ще се докосвам, ще бъде засекретено. Като се прибера у дома, няма да мога да говоря за това с теб.
— На теб целият ти живот е засекретен.
— Скъпа, трябва още сега да се изясним. Ако не можеш да свикнеш с мисълта, че няма да мога да говоря за деветдесет процента от професионалните си занимания, тогава още сега ще се обадя на Айрини и ще й кажа, че се отказвам от работата. — Рап я погледна съсредоточено, за да разбере тя, че е напълно сериозен, и ако се наложи, ще постъпи точно така.
— Ще свикна, ще свикна. Не се притеснявай.
— Добре. — Рап се наведе и я целуна. Устните й имаха толкова приятен вкус! Той беше лудо влюбен в нея. Знаеше, че емоциите се отразяват на реалната му преценка, но беше безсилен. Нямаше връщане назад. Докосна ухото й. — Ще се качим ли горе?
Тя отвърна с тих стон.