В интерес на истината Кларк знаеше, че Кенеди многократно е потъпквала всички тези правила, но го беше правила, защото самият той и неколцина други влиятелни сенатори бяха помолили Томас Стансфийлд да вземе мерки срещу зачестилите терористични нападения срещу САЩ. Резултатът беше създаването на Екип „Орион“, поддържан и финансиран от Управлението. Неговата задача бе да пренесе войната на терена на терористите. Да се преследват преследвачите. Да се използва Екип „Орион“ срещу Кенеди, беше много рискован вариант. Ако решеше да очисти нападателите си, преди самата да си иде от този свят, нещата щяха много, ама много да загрубеят. Специално тази информация беше прекалено ценна, за да я сподели с Елис. Кларк поклати глава:
— Нищо няма. Повярвай ми, търсих.
— Може би източниците ти не са толкова добри, колкото си мислиш — опита Елис.
Непоклатим, както винаги, Кларк се усмихна:
— Аз сам съм си източникът.
— Е, ще накарам някои хора да я проверят.
— Нямам нищо против, но бъди много внимателен.
— Защо? За какво трябва да ме е страх от нея?
— О, Марк, не знаеш в какво се забъркваш. Чувал ли си нещо за учителя на тази жена?
— За Стансфийлд ли?
— Да. — Кларк пак се усмихна. Винаги се бе възхищавал от стария шпионин. — Томас Стансфийлд не се боеше да премахва хора.
— Да убива ли имаш предвид?
— Естествено, но само онези, които бяха достатъчно глупави да заговорничат срещу него и да разкрият самоличността си.
— Значи мислиш, че Кенеди има същия безкомпромисен и жесток характер като покойния й шеф?
— Не съм казвал, че беше жесток и безкомпромисен. Томас Стансфийлд не беше жесток човек. Просто беше много пресметлив. Ако някой се опиташе да навреди на тази страна, на Управлението или лично на него — Кларк поклати глава, — неминуемо се прощаваше с живота.
— Не отговори на въпроса ми. — Елис не криеше раздразнението си. — Кенеди способна ли е да убие?
— Не съм сигурен, но определено не искам да го проверявам на практика.
Милиардерът затъпка с крака по земята като буен кон.
— Мама му стара, мен също ме убиват! Капиталът ми е спаднал с четирийсет процента! Броят на инвеститорите ми се е свил с над петдесет процента! Пазарът и без това е в достатъчно лошо състояние, но е абсолютно неприемливо да бъда със завързани очи. Прекалено много пари харча за проклетия „Ешелон“! — Елис забучи пръст в гърдите си и извика: — Искам да си върна инвестициите!
Кларк понечи да каже на Елис да се успокои, но се отказа. Милиардерът в момента бе извън контрол. „Ешелон“ бе свръхсекретната програма, започната от Агенцията за национална сигурност още през седемдесетте. С помощта на наземни станции, разположени по цялото земно кълбо, и космически спътници агенцията получи възможност да прехваща телекси, факсове и телефонни разговори. Използвайки суперкомпютри и високоусъвършенстван софтуер за разпознаване на гласове, АНС можеше да „прецежда“ милиони разговори всеки ден и да извади тези, които я интересуваха. Някъде по върховете някои умници бяха решили да подслушват чуждестранните компании, преки конкуренти на американските. Информацията после се продаваше срещу тлъста цена на дадена американска телекомуникационна компания, която се конкурираше с френска такава. „Ешелон“ продължи да се развива и през деветдесетте. Разтревожени от повсеместното разпространение по света на американски технологии, супершпионите от АНС започнаха да следят и комуникациите на фирмите от Силициевата долина. Сенатор Кларк, като председател на Сенатската работна комисия по разузнаването, си каза, че трябва да провери какво са открили те. Информацията, с която той разполагаше, беше много ценна за хора като Марк Елис. Кой работеше и върху какво? Колко близо беше дадена фирма до изваждането на готовия продукт на пазара? Кой искаше да го купи и за кого? Елис беше изградил империята си върху информацията. Кларк беше помогнал за създаването на чудовището и сега беше принуден да се изправи срещу него.
— Нямам вина, че закриха „Ешелон“ — каза тихо.
— Е, трябваше да убиете оная кучка, когато нададе вой в пресата.
„Кучката“, която Елис имаше предвид, беше служителка на АНС, прослушала прекалено много прехванати телефонни разговори и решила, че не е хубаво така американското правителство да шпионира собствения си народ.
— Марк, ние не убиваме хората, когато се свържат с пресата. Би изглеждало доста зловещо.
— Не ме поучавай. Винаги има начин.
— И ние ги опитахме всичките. Направихме така, че да изглежда като абсолютно побъркана. Ти не си в затвора; аз не съм… никой не е в затвора. Срещу никого не са повдигнати никакви обвинения, Марк. Бих казал, че свършихме доста добра работа, като успяхме да предотвратим надвисналата над нас катастрофа.