— Искаш ли да седнем?
— Почти нищо не ти убягва. Не, нищо ми няма. Случайно да си чувала за някой си Фирис?
— Да. Умря преди две недели.
— Като оставим това настрана, какво друго знаеш за него?
— Имал е много пари.
— Да. Друго?
— Беше… какво, барон? От дома, мм, Криота?
— Орка.
— Е, това поне ти показва колко знам за него.
Влад не отговори, което означаваше, че се очаква аз да задам въпрос. Веднага ми хрумнаха няколко неща, които ми се искаше да науча, но се спрях на:
— Как е умрял?
— Не са намерили доказателства за убийство.
— Това още не… Чакай. Ти ли?
Влад поклати глава.
— С такива работи вече не се занимавам.
— Добре. — Влад винаги бе успявал да ме накара да му повярвам, макар да знаех какъв лъжец е. — Тогава какво е станало според теб?
Очите му непрекъснато шареха насам-натам, а и двата джерега не спираха да се озъртат.
— Не знам. А трябва да го разбера.
— Защо?
Само за миг на лицето му се изписа безпокойство и в главата ми премина едно „О, не!“, но бързо го отхвърлих — Влад можеше да се обезпокои от най-странни неща.
— Няма значение. Да ти кажа какво искам да направиш за мен.
— Цялата съм слух.
Едно от нещата, които харесвам у Влад, е, че разбира от подробности. Не само че ми описа най-подробно на какви аларми мога да се натъкна, но ми каза как ги е открил, за да мога сама да си направя проверките. Каза ми къде може да е поставено устройството и ми описа другите места, където можеше да е, в случай че греши. Изреди ми маршрута и графика на патрулите в района и ми обясни много точно какво не е успял да открие. Всичко това отне около час, а след този срок вече знаех, че работата ще е напълно във възможностите ми — не че повечето не са, ако са свързани с обир.
— Ще си има цена — казах.
— Естествено. — Постара се да скрие, че съм наранила чувствата му.
— Трябва да ми кажеш защо го искаш.
Той прехапа устни и ме изгледа. Запазих лицето си безизразно, защото не исках да научи много. Накрая той кимна отсечено и сделката беше сключена.
Два дни ми трябваха, докато проверя всичко, което ми беше казал Влад, два дни, които прекарах в работа в сравнително удобна стая в един хотел в центъра на Северен пристан. На третия ден се залових със същинската работа. Мястото, където трябваше да вляза с взлом, се намираше на около две мили източно от Северен пристан и отиването дотам щеше да е най-рискованата част от операцията — ако някой ме видеше и успееше да надникне под маскировката, както толкова лесно го бе направил Влад, това щеше да събуди любопитство, любопитството щеше да доведе до разследване, а то на свой ред щеше да доведе до други неща. Реших проблема, като се държах настрана от пътищата колкото се може повече — вървях през рехавите горички. Не се изгубих, но ми отне няколко часа, докато стигна до подножието на малкия хълм, на чието било се издигаше имението на Фирис.
Няколко часа обикалях на широки кръгове около него и го оглеждах бавно и съсредоточено. Едно от нещата, които Влад не ми беше дал, бяха вътрешни планове, но при сравнително новите постройки човек може почти съвсем точно да пресъздаде вътрешността, само като ги огледа отвън. По някаква причина архитектите след Междуцарствието не допускат да има стаи без прозорци, което значи, че размерите предопределят разположението. Можеш също така да различиш коридорите с прозорци, тъй като (отново ще кажа, че не знам защо) техните прозорци неизменно са по-малки от тези на стаите. Докато приключа с разходката, вече знаех до голяма степен как изглеждат нещата отвътре и можех да намеря най-подходящите места за един кабинет.
Последните два часа до стъмване наблюдавах за някакви признаци на дейност. Такива нямаше, точно както трябваше да се очаква — семейството на Фирис (жена и три деца) не живееше тук, любовницата му беше напуснала, персоналът несъмнено беше настанен във вътрешността на сградата, а защитата, която беше останала, беше магическа и автоматична. Извадих няколкото си устройства, с които откривам подобни неща, и се залових за работа.
Тъмнината се спусна и сенките потъмняха — сенки, по-резки, отколкото в Адриланка, предполагам заради западните ветрове, които изтъняват небесната пелена, така че Пещта грее по-ярко. В западната част на Империята всичко е по-ярко, както е в далечния Изток, а това на свой ред прави тъмнината да изглежда още по-тъмна.
Защитите не бяха лоши, но не толкова грижливо направени, колкото можеше да се очаква. Първата беше много обща и почти безполезна — трябва само да се престориш, че си вътрешен човек, и те пропуска да подпалиш къщата, ако искаш, без да вдигне никакъв шум. Заклинанието за разпознаване беше само малко по хитро, трябваше да го накарам да се огъне и да мине покрай мен; но липсваше заклинание, което да следи дали магията за разпознаване е отклонена, тъй че всъщност по-добре изобщо да не си бяха правили труда с нея. Имаше ги обичайните детектори за цялост, по вратите и прозорците, но те лесно се надвиват, като прехвърлиш онзи, през който искаш да минеш, на друга врата или прозорец. Те всъщност бяха снабдени със следачи дали няма да стане точно това, но следачите бяха поставени сякаш като случайно последно хрумване и без нищо, което да алармира хората по сигурността, че следачът е изключен — можех да го изключа просто като открия енергията, вложена в заклинанието, и да я впрегна така, че да работи за мен.