— И ти му липсваш, Коути.
— Хайде да не започваме отново с това, може ли?
— Както желаеш.
— Много е сложно, Кийра. Трудно е. Не знам отговора. Да, липсва ми. Но не бихме могли да живеем заедно.
— Той се е променил, знаеш ли.
— Да ни събереш отново ли искаш, Кийра?
— Не знам. Мисля, че трябва поне да научи за…
— Хайде да не говорим за това.
— Добре. Може би трябва да продължа още по-съкратено.
— Не, правиш го много добре.
— Трябва да ти кажа обаче, че нямам много добра памет за разговори, така че много от нещата ги възстановявам и може би — съчинявам. Но схващаш същината.
— О, да. Сигурно си му казала няколко думи, когато се е върнал при къщата. Знам, че си му казала.
— О, да.
7.
Казах му. Много бавно:
— Е, поздравления, Влад.
Погледна ме и изчака крошето. Казах:
— Вече те гони не само джерег, но и Империята също така, а щом те свържат с документите, които откраднахме, домът Орка също ще те иска — както и мен, между другото. С което остават още само четиринайсет дома, и си готов. После можеш да почнеш с източняците и със сериолите. Браво.
— Талант — сви рамене той. — Не мога да си го припиша в заслуга.
Гледах го съсредоточено, докато премислях разказа му. Изглеждаше… не знам, „самодоволен“ не е най-точното, но може би нещо като „готов да се пръсне от смях, с лустро на доволен от себе си индивид“. Понякога забравям колко е лукав, колко е добър в импровизирането и умението му да преценява шансовете и да изиграва невероятни гамбити. Понякога си въобразява, че е по-добър в тези неща, отколкото всъщност е, и това най-вероятно ще го убие — особено сега, когато със златния и черния камък Феникс, които носи, е съвсем откъснат от онези, които биха пожелали и биха могли да му помогнат.
— Добре — казах аз. — Или Фирис е бил убит, или Империята се бои, че е бил убит, но и в двата случая Империята не иска това да се разчуе.
— Някой в Империята — поправи ме Влад.
— Не. Империята.
— Имаш предвид Императрицата…
— Не бих казала, че Императрицата знае, но все едно, това е без значение.
— Не те разбирам.
— Ако не е Императрицата, тогава е някоя почти толкова важна особа и става със съдействието на най-висшето ниво в управлението.
— Какво те кара да си толкова сигурна? Само допреди час дори не вярваше, че…
— Разказът ти беше много убедителен — казах. — И ми каза неща, които сигурно не си разбрал, че ми казваш. — Намръщих се. — Начинът, по който Лофтис е говорил на Домм, и начинът, по който Домм и Тимър са говорили помежду си, ми подсказва, че…
— Че Тимър не знае — или може би не е знаела доскоро — за това.
— Не това е важното, Влад. Те са действали по заповеди и подкрепата им идва не само от високо, тя е широка — повсеместна. На имперско ниво са намесени твърде много хора, за да има само едно лице, което дърпа конците от някой килер.
— Хм. Схванах мисълта ти. Но при толкова много замесени как може да остане в тайна?
— Има тайни и тайни, Влад. Ако след година-две до Императрицата стигнат клюки, че този и този е прецакал разследването около Фирис, едва ли ще може да направи кой знае какво, зависи кой е „този и този“.
— С други думи, може да тече, стига да не се счупи.
— Нещо такова. — Свих рамене. — Само теоретизирам, на основата на това, което знам за Двора, но предположението е съвсем добро. Знаеш ли — добавих, — много си затънал, Влад. На твое място бих си потърсила помощ.
Влад се изсмя сухо.
— Да потърся помощ? От кого? От Сетра Лавоуд? Тя си е имала работа с цялата Империя преди. Мислиш ли, че би го направила сега? Без да знае защо или какво е замесено? И какво точно биха могли да постигнат Ледоплам и Дзур планина срещу една гадна малка интрижка? Или може би имаш предвид Мороулан? Той би могъл да реши целия проблем, като покани нашата домакиня да се премести в Черен замък, но се съмнявам, че тя ще приеме, а той няма никакви връзки с дома Орка. Алийра с удоволствие ще се набута в това, Кийра, но дискретността не е най-силната й черта — тя просто ще избие всички, които действат мръсно, и накрая ще имаме същата каша, с една камара трупове отгоре, които само ще усложнят нещата. Ноуратар би могла да го разреши — стига да беше царството на Дракона. Но доколкото чух, Зерайка все още е на трона — поне формално.
Нямах кой знае колко добър отговор на това, поради което не отговорих. Той продължи:
— И не забравяй, всъщност изобщо не ме интересува какво прави Империята или на кого го прави, стига да мога да направя това, което обещах на Хчи… Пфчих… на старата, за да може тя да помогне на Савн. Интересува ли те?
Мъчен въпрос. Разбира се, че ме интересуваше, но…