Зяпнаха ме.
— Е? Какво чакаш? Разкарай си приятелката, ела тука и седни. А, Инсайн, пътьом, ако обичаш, вдигни здраво поле около тази стая — допускам, че си екипирана за това, нали? И се оправи с всеки, който може да дойде да види за какво беше този шум и чупене на врати. Кажи на домакина, че всичко е наред и че приятелят ти ще плати щетите. А той ще ги плати.
Тя погледна Лофтис и той й отвърна с малко крива усмивка, сякаш искаше да каже: „Каквото и да е това, няма начин да не свърши добре“, после кимна. Тимър ме изгледа бързо и усетих как се мъчи да ме запомни добре, след което си тръгна. Лофтис влезе и се облегна на стената, все така насочил меча си към мен. Казах му:
— Прибери го това нещо.
— Става. Щом ми обясниш какво пречи да те арестувам.
Завъртях очи.
— Мислиш, че съм крадла?
Той поклати глава.
— Знам, че си крадла — при това много добра, след като ме обра само с едно подминаване по улицата. Но не знам какво още си.
Свих рамене.
— Крадла съм, лейтенант. Крадла, която случайно знае името ти, чина ти, името и чина на колегата ти, и че работите за групата „Специални задачи“ на лорд Кааврен. И съм толкова глупава, че ти прибрах кесията, без да си направя труда с някое заклинание, което да ти попречи да проследиш Печатите, не я хвърлих в канавката, а си седнах тука да те чакам да дойдеш, за да ти върна кесията. Точно така, лейтенант. Крадла съм.
— Когато някой почне да ми размотава колко знае, винаги се чудя дали трябва да се впечатля толкова, че и аз да почна да му размотавам колко знам. Какво ще кажеш?
Не беше глупав.
— Ще кажа, че не си глупав. Но мечът ти още сочи към мен и това започва да ме дразни.
— Трябва да свикнеш. Коя си и какво искаш? Ако наистина си минала през всичко това само за да ме докараш тук, значи или си много глупава, или имаш някое обяснение, което…
— Помниш ли една афера преди три-четири години, дето започна с проучването от Шести отдел на дейността на един магьосник, работещ, хм, за едно чуждо кралство, и завърши с един дженоин на Дзур планина?
Зяпна ме, облиза устни и каза:
— Чувал съм за това.
— А помниш ли какво беше възложено на вас — на групата ви, — след като Шести отдел се издъни?
Изгледа ме много внимателно.
— Да.
— Е, същото трябва сега да направя аз, само че този път вие забърквате кашата.
Той помълча малко, после каза:
— Възможно е.
— Тогава да поговорим. Нямам оръжие…
Той се изсмя.
— Да бе. Колкото Темпинг нямаше резерви при Битката за Моста на орача.
Вдигнах вежди.
— Осми цикъл, двеста и петата година от Царстването на тиаса, Въстанието на точилото. Главнокомандващ беше…
— Наистина не съм въоръжена — прекъснах го. — Най-малкото не и с конвенционално оръжие.
Изгледа ме изненадано.
— Това, с което съм се въоръжила, е едно писъмце, оставено на много сигурно място и готово да стигне до Нейно величество в случай, че не се появя. Съдържанието му всъщност няма нищо общо с теб, предназначено е да разграничи някои влиятелни кръгове от тази афера и да излязат чисти, когато всичко изгърми. Това, което ще причини на кариерата ти, е всъщност страничен ефект, въпреки че ще те удари много силно, когато лорд Кааврен разбере с какво сте се занимавали. Ти го познаваш по-добре от мен, скъпи лейтенанте, какво ще направи той? И никаква полза няма да се опитвате да попречите писмото да стигне до Имперския дворец, както направиха хората ви в аферата Бердойн, защото писмото вече е в двореца. Мисля, че е по-добро от конвенционално оръжие при дадените обстоятелства, нали?
— Много добре си осведомена. — Направо видях по физиономията му как се чуди дали не блъфирам, но накрая реши, че не може да рискува. Усмихна се, кимна и прибра меча. — Е, да поговорим тогава. Слушам те.
— Добре. Да започнем с основните неща. Възложили са ви задача, която не харесвате…
Той изсумтя.
— „Не харесваме“ е меко казано.
— И все пак — продължих, — правите каквото ви е заповядано. Вие преди всичко сте войник, лейтенант.
Той сви рамене.
— Както казах, представлявам интересите на среди, много близки до, но не съвсем същите като тези, които са поискали да изпълните тази мисия. Бих предпочела усилията ни да се съчетаят до известна степен, защото работата ми, да го кажа простичко, е да почистя след вашите усилия да почистите. Държа ви с нещо, но знам, че не е достатъчно силно…
— Тук си права — усмихна се той.
— И по-точно с това, че бихте предпочели лорд Кааврен да не научи какво правите.
— Не си въобразявайте, че можете да прекалявате с това.
— Знам докъде мога да стигна.